Защо бухалът винаги изглежда толкова мрачен (От: Стимулиращи истории от Северен Тайланд; № 52)
Това е история за дървото „Пламъкът на гората“ (*). Това дърво принадлежеше на владетеля и носеше много бобови растения. Един ден дошла маймуна и разтърсила дървото. Всички шушулки изпаднаха. Плъскайте!
Той беше умен човек и имаше коза. Той запалил купчина боклук и на следващата сутрин разпръснал топлата пепел и жарава по земята и след това ги хвърлил в реката. Той живееше близо до река Пинг. След това помита земята.
Тази история е за една млада жена. Един ден мъж от Карън минал покрай него и продавал водни биволи. Карън често има бивол, нали знаеш. Той попита дали може да спи в къщата й, но тя не го пусна.
Ето какво правиш с плешив кракер! (От: Стимулиращи истории от Северен Тайланд; № 49)
Много отдавна имаше човек, който можеше да лекува плешивост. Вече не говоря негативно за плешивите хора, знаете ли, защото аз самият съм плешив. Както и да е, той можеше да излекува плешивите хора от плешивост, но трябваше да платите за това. Стоки и петнадесет рупии. По онова време се използваха рупии. И така, плешиви хора идваха при него, за да си върнат косите.
Мъжът вървял цял ден и бил гладен. Той почука на една къща и поиска да хапне малко задушен лепкав ориз. Старата жена в къщата отиде в градината, за да вземе бананово листо, за да увие ориза. Тя вече беше свалила готварската печка за ориз от котлона.
Церемонията Катин в края на Панса, Будистки пост, Велики пост. Публиката предоставя нови одежди и дарения на монасите. Много важно събитие.
Един монах хвърли око на майката на един от послушниците. Той беше влюбен. Всеки път, когато послушникът носеше даровете на майка си в храма, той казваше: „Всички тези дарове са от майка ми“ и монахът го повтаряше на висок глас всеки път. „Предложение от майката на този послушник.“
Това мишка ли беше ухапала котката или….. Възбуждащи приказки от Северен Тайланд. White Lotus Books, Тайланд. Английско заглавие „The cat has caught a mouse“.
Сладки неща в Нан
Провинция Нан в далечния север на Тайланд, леко сгушена от границата с Лаос, е провинциална красота с селски тайландски чар.
А Кхаму слушаше четенето на Вессантара Джатака за първи път. (*) Монахът дойде в главата на Мади, в която принц Вессантара предава двете си деца на брамински свещеник, който връзва ръцете им и ги блъска пред себе си. Монахът прочете: „Тъгата цареше върховно и децата имаха сълзи в очите си“.
Тук отново става дума за монах. Не, отново няма монах в нашия храм, запомнете! Друг храм – много далеч. Този монах стриктно пазеше едно хлебно дърво на територията на храма. И ако дървото даде зрял плод, той не допускаше никого до това дърво.
Монахът с женски саронг около главата (От: Стимулиращи истории от Северен Тайланд; № 42)
Тук става дума за монах. Не, не монаха в нашия храм, за бога, не! Друг храм – много далеч. И този монах е правил секс с жена. Той беше неин любовник.
Сега селото се нарича Nong Kheng, но преди се е казвало Nong Khuaj Deng или „Red Dick Pond“. Тогава също беше град, с крал и всичко останало. Все още можете да видите някаква могила, където някога е бил градът.
Похотливият гледач (От: Примамливи истории от Северен Тайланд; № 40)
Друга история за някой, който искал да спи с жената на по-големия си брат. Тя беше бременна, а мъжът й беше в командировка. Но как би могъл да го донесе спретнато?
Когато светът все още беше мирен... (От: Стимулиращи истории от Северен Тайланд; № 39)
Това се случи много отдавна. Тогава всички животни, дървета и треви все още можеха да говорят. Те живееха заедно според закона на Индра (*): ако животно сънува, че яде нещо вкусно, тогава този сън може да се сбъдне на следващия ден. И животните действаха съответно.
Защо палецът на крака ти няма нокът? (От: Стимулиращи истории от Северен Тайланд; № 38)
Става въпрос за монах, който е живял в храма много дълго време. Той беше строг със своя послушник Чан. По това време свещените писания са били написани върху изсушени палмови листа. Когато сутринта монахът станал, взел метална игла за гравиране и седнал на бюрото с палмово листо върху него.
Не даваш червей на уловена риба, нали? (От: Стимулиращи истории от Северен Тайланд; № 37)
Това е история за член на племето Хаму. Те са лаосци и живеят във Виентян (*). Лаос беше по-слабо развит и беше трудно да се придвижваш там. Техният доход бил само три рупии годишно. Да, в онези дни се използваха рупии. (**)