Изпращане на читателя: Стихове от Роб (4)

През 2012 г. срещнах моята приятелка в района на Канчанабури. Оттогава пътувам там четири пъти в годината. Написах стихосбирка за моите впечатления. По-долу ще намерите няколко. 

Тъй като посетих Тайланд за първи път преди около десет години, се влюбих в страната и няколко години по-късно в една тайландска красавица. От 2009 г. до 2011 г. бях селски поет на Overpelt, където живея, когато не съм в Тайланд.

----

Птичките не чуруликат.

Драскат, крещят.

И кучетата не лаят.

Вият, пъшкат.

Народът мълчи,

пот, пот.

Знам повече, отколкото мога да потърся в Google.

Така живеем рамо до рамо.

Аз с ipad.

Тя със сърп.

Вечерта пием Singha.

Плащам.

Срамежливо се крият

тяхната история.

Гордостта е непревземаема

езикова бариера.

----

Утрото става оранжево.

Слънцето, монасите.

Будистка полонеза

тихо се вее през селото.

Тяхната купа за просия е пълна

от жените, коленичили в очакване.

Те приготвяли храната много преди слънцето

а монасите оцветяват утринния портокал.

Трудно се оправят.

Готвене за тяхното потомство.

Работа на полето.

Надявайки се на ден без удари.

На връщане към храма

консултира млад монах,

последният в оранжевия ред,

тайно своя смартфон.

----

Неразбираема (*) декларация за любов (* за будист)

Когато Бог те гледа

той задържа дъха си.

В дълбините на ума ми

бог ли съм

когато те видя.

Ако съм с ребро

може да те създаде

Адам имаше хлътнал сандък.