Животът в Тайланд: Wan di, wan mai di (част 1)

Живея в кооперация на soi 33. В Банкок. Всеки ден има нещо за това. Понякога добри, понякога лоши, но често изненадващи за мен.

Кооперацията се стопанисва от възрастна жена. викам я баба, защото е и по статус, и по възраст. Баба има две дъщери (Доа и Монг), от които Монг е собственик на сградата на хартия.

Не знаех това, докато не помолих Министерството на заетостта да промени адреса в книжката ми за разрешително за работа. Тогава ми трябваше копие от собственика на сградата. Доа е разведена (но повече за това в по-късен епизод), а Монг е женен за полицай и има дъщеря.

Баба и дядо живеят като котка и куче

Баба е омъжена за дядо. Това няма да ви изненада. Двойката живее като котка и куче и нямам предвид като котка и куче живеят тук в Тайланд в много храмове. Те винаги имат думи и се карат за всичко. За малките неща, но и за големите неща в живота.

Това довело до факта, че през последните години дядото често търси своето „спасение“ с друга жена. Обикновено за по-кратък период от време, но сега той е намерил жена, с която се мотае от доста време. Баба знае това и не го харесва. Дядо си има собствен доход (пенсия), собствен пикап и прави – доколкото баба позволява – каквото му харесва.

Когато не се появи в апартамента, баба му вика до гадене. И ако това не проработи, Дао или Монг ще му се обадят. Той вече не обича баба си, но обича дъщерите и внучката си. И така: не виждам дядо всеки ден, но го виждам редовно. А когато баба е наоколо винаги се кара.

Баба е Пени мъдра, паунд глупава

Баба е, както англичаните казват толкова красиво, „penny wise, pound foolish“. Тя е скъперница по маниакален начин. Поне що се отнася до сградата на апартамента и обслужването на жителите. Аз самият трябваше да чакам около девет месеца за нова врата за баня и сега взех най-евтината, която можеше да намери.

Пералнята и ресторантът вече са затворени, защото баба не прави никакви отстъпки – парично – на новите оператори на двете съоръжения: поне същият наем и същия аванс като старите оператори.

Това, че обитателите се оплакват, че съоръженията са затворени (и че някои наематели са се преместили в по-нова сграда на 200 метра надолу по улицата), изглежда не я интересува много, тъй като тя се оплаква от по-високия процент на свободни работни места, но не го свързва с нейното собствено поведение. Дядо понякога си слага пръста на болното място и после пак е бой, разбира се. Изглежда като „кръговрата на живота“ в моя soi.

Крис де Бур