Сиамски в печат

Всички знаем, че тайландският може да бъде доста шовинистичен на моменти и влиянието на Фаранг често се опитват да минимизират своята култура от партикуляристичен рефлекс. И все пак те имат нещо общо с това Фаранг да благодаря. Вземете например печата.

Въпреки факта, че люлката на печата с т.нар.блоков печат“ стоеше в Китай и известен Пи Шенг започна да експериментира с печатане с подвижни знаци някъде между 1041 и 1048 г., отне много време, преди нещо да излезе от печатарската преса в Сиам. Беше капитан Джеймс Лоу, офицер от Военна служба  на британците Източноиндийска компания – конкурентът на холандския VOC – който около 1824 г Обединена компания на търговците на Англия, търгуваща с Източна Индия е инструктиран да научи сиамски и през 1828г граматика на тайландския или сиамския език публикувани.

Той нареди сиамските знаци да бъдат произведени в Калкута и преработи граматиката си The Baptist Mission Press в същия град. са граматика се оказа доходоносен и той прехвърли шрифта и наборния си материал на печатарска компания, която сам основа само с една валкова преса в Сингапур. Когато американските протестантски мисионери, които са били активни в Сиам от 1825 г., научават за съществуването на тази печатница, те веднага осъзнават нейната пропагандна стойност. Те бързо пътуват до Сингапур, за да отпечатат първите си религиозни трактати на сиамски.

д-р Дан Бийч Брадли

Уморен от пътуване напред-назад, много предприемчивият преподобен д-р. Дан Бийч Брадли пресата и персонажите моделират и пренасят всичко в Банкок през лятото на 1836 г. Три години по-късно, по молба на принц Монгкут, той отпечата 10.000 XNUMX копия от кралския указ за опиума на тази преса, за първи път официален сиамски текст се появи в печат. В своята скромна печатница в устието на Клонг Яй той не само отпечатва религиозно вдъхновени текстове, но също така, например, Кралска хроника на Крунг Као и първия сиамски учебник Чиндамани.

Също така Дан Бийч Брадли основава първия вестник в Сиам през 1844 г Рекордьорът от Банкок излязоха от пресите. Първоначално започна като месечно издание, то се превърна в двуседмично, което се появи в две отделни издания, на сиамски или английски. Поради намаляване на броя на абонатите Рекордьорът от Банкок в края на 1846 г., но малко след това Ежедневен рекламодател на Банкок и Siam Daily Advertiser. Две публикации, които въпреки приликите в имената си бяха отделни едно от друго и бяха плод на въображението съответно на шотландец и група английски бизнесмени.

Ще отнеме до 1858 г., преди самите сиамци да отпечатат своя сиамска публикация. Тогава, по указание на крал Монгкут, служителят се появи Кралски вестник of Ратчакиянубекса, издание на Издателство Aksorn Pimpakan, който се е намирал в царския дворец. Превърнат едва през 1875 г Даруновад, първият частно финансиран сиамски вестник слезе от пресата. Истинският пробив на сиамските или тайландските печатни медии може да се установи при управлението на крал Чулалонгкорн, когато в Сиам се появяват 59 вестника и списания на сиамски, английски или китайски.

О, да, това: преподобният Брадли беше и първият издател в Siam кой някога един авторски договор затворен. Той прави това през 1866 г. с крал Монгкут, когато придобива правата за отпечатване на пътеписа от държавното му посещение във Великобритания. И все пак той е запомнен в Тайланд не с основния си принос към медиите, а като човека, който успешно въведе ваксина срещу едра шарка в Сиам...