„Отмъщението на Xieng Mieng“; народна приказка от лаоските народни приказки

Очаквате пилешко бутче в кърито, но получавате месо от лешояд. Това изисква отмъщение!

Кралят е гледал мача между Xieng Mieng и Xieng Nyan. Той беше забавен от лудориите на Xieng Mieng и беше развълнуван, че някой се е хванал по тях. Той го видя да върви и се засмя: „И така, Xieng Mieng, чух как си победил Xieng Nyan. Ти наистина си умен човек.

„За мен е чест, Ваше Величество, но аз наистина съм едно обикновено момче. Ти наистина си много по-умен от мен. — Не е лесно да се хване такъв умен човек — каза кралят. — Ето защо те поканих в двореца на специална вечеря, за да отпразнуваме победата ти. Помолих дворцовите готвачи да ви сготвят специално червено къри. — Много мило от ваша страна, ваше величество.

Кралят плесна с ръце и слугите донесоха поднос с вечеря, поддържана топла в съдове със сребърни капаци. Те сложиха цялата храна в чинията на Xieng Mieng, но чинията на краля остана празна...

— Ваше Величество, няма ли да се присъедините към нас за вечеря? „Бих искал, но в момента не е възможно. Неочаквано трябва да говоря с посланик. Но се надявам да ви хареса това невероятно червено къри и моля, елате и ми кажете утре дали ви е харесало. Кралят излезе от стаята и Xieng Mieng започна да готви червеното къри.

На следващата сутрин той докладва на царя. „И така, Xieng Mieng, как беше храната?“ „Беше наистина вкусно. Благодаря за поканата.' „Беше по нова рецепта от моите готвачи. Разпознахте ли съставките?'

„Разбира се, много лют червен пипер, лимонова трева и маково мляко.“ „Бийтове. А месото? "Пиле" "Почти добре." — Патица? 'Не точно. Познай пак?' „Може би токачка? Токачка ли беше?“ „Не, Xieng Mieng, отново грешно. Искате ли да знаете коя птица беше? "Разбира се, да!" „Лешояд!“ — засмя се царят. „Пекохме лешояд. Имам те, Чиенг Миенг!“

Отмъщение!

Няколко седмици по-късно гражданите бяха поканени в двореца, за да разгледат новите строителни планове в града. Черната дъска била готова и кралят обяснил: „До пазара ще растат тикови дървета.“ Царят взел тебешир, за да пише на черната дъска. Но тебеширът не пишеше... „Оближете тебешира, Ваше Величество, тогава ще работи“, каза Сиенг Миенг.

И кралят се облиза, но пастелът пак не пишеше. — Оближете отново, Ваше Величество — каза Сиенг Миенг. Така кралят отново се облиза и се опита да пише, но отново не успя. Тогава Xieng Mieng взе пастеля и го разгледа добре. „О, Ваше Величество, това трябва да е недоразумение! Това не е пастел. Това е кака на лешояд! Ваше Величество, какъв вкус беше?

Източник: Лаоски народни приказки (1995). Превод и редакция Erik Kuijpers.