Къде отиваш? Ял ли си?

В предишна статия обсъдих понятието „thainess“, тайландската идентичност. Вече посочих, че тази идентичност не винаги включва древното тайландско наследство, но често е конструирана, направена с определена цел. Сега искам да покажа това на добре познатия тайландски поздрав „sawatdee“.

Тези, които имат достатъчно късмет да живеят или посетят провинциален Тайланд, знаят, че най-често срещаният поздрав не е „sawatdee“, а ไปใหน „pai nai?“ Къде отиваш? или ไปใหนมา 'pai nai maa? Къде отиваш откъде идваш? и กินข้าวหรือยัง'kin khaaw reu jang?' (вижте илюстрацията) Яли ли сте вече? Това са истинските оригинални тайландски поздрави.

Крал Рама V предприел цивилизационна офанзива

От началото на миналия век и особено от тридесетте години насам Тайланд трябваше да се западне. Започва с известния крал Рама V (Чулалонгкорн), който пътува много, първо до Индия и Холандската Източна Индия, а по-късно и до Европа. Контрастите, които виждаше между „цивилизования“ Запад и неговия собствен все още „варварски“ Сиам го нараняваха.

Освен това, за да задържи колониалните сили на разстояние, той започна цивилизационна офанзива, която продължи при следващите крале и достигна кулминацията си по време на ултранационалистическото управление на фелдмаршал Луанг Плаек Фибунсонгкраам (наричан по-нататък Фибун, той не харесваше името Плаек, което означава „странно“, около 1939-1957).

Много елементи от цивилизованата западна култура бяха наложени на тайландците, правилата за облекло (мъжете и жените често ходеха с голи гърди), панталоните, полите и шапките бяха задължителни, а дъвченето на бетел беше забранено. В крайна сметка много елементи от тази внесена култура ще бъдат прославени като тънкост, древната тайландска идентичност.

През 1943 г. „саватди“ става официалният тайландски поздрав

Част от това западнячество беше използването на езика. Това е периодът, в който са измислени много нови тайландски думи. Според легендата професор Прая Упакит пръв въвежда поздрава „саватди“ в университета Чулалонгкорн, където той бързо се разпространява в кампуса и извън него.

Но Phibun беше този, който направи „sawatdee“ „официалния“ тайландски поздрав през 1943 г., осем месеца след опростяването на тайландската писменост. На 27 януари 1943 г. отдел „Пропаганда“ съобщава следното:

Негово превъзходителство министър-председателят разгледа разглеждания въпрос и стигна до заключението, че за да популяризираме нашата собствена чест и честта на тайландския народ по начин, който ще насърчи възхвалата на тайландския народ като цивилизован народ и също защото състоянието на нашия ум трябва да има модерен, нов поздрав, поради което е постановил следното. Всички длъжностни лица трябва да се поздравяват с „саватди“ сутрин, за да можем да се отнасяме един към друг като към приятели и да използваме само обещаващи думи. Освен това молим всички държавни служители да използват този поздрав и в своите домакинства.

„Sawatdee“ се използва почти изключително във висшето общество

Така започна поздравът „саватди“. Все още намирам този поздрав за малко неудобен в ежедневието, той се използва почти изключително във „висшето общество“ или каквото минава за него, при официални поводи и от експати, които смятат, че това е върхът на тайландската учтивост, защото това е, което пътуват ръководствата и езиковите книги ни карат да вярваме.

През 2008 г. Комисията по национална идентичност стартира кампания за замяна на английското "hello" с "sawatdee" в телефонните разговори, което беше провал. Иронично е, че такъв нов поздрав като „sawatdee“, роден от идеята за вестернизация на тайландската култура, сега се е превърнал в неразделна част от древната тънкост, тайландската идентичност, е възвишена.

Думата „саватди“ идва от санскрит

„Sawatdee“ не е тайландска дума, а идва от санскрит (окончанието -dee- прилича на тайландската дума за „добър“, но не е). Това е адаптация на санскритската дума „svasti“, която означава „благословия“ или „благополучие“ и има общ корен с думата „svastika“, свастиката, древният индуистки символ за „благоприятно, благоприятно благоволение“. Може би съвпадение, че Фибун е бил почитател на италианския, немския и японския фашизъм, но може би не.

В допълнение към „sawatdee“ бяха измислени други думи като „aroensawat“ (сравнете „Wat Aroen“, Храмът на зората), добро утро и „ratreesawat“, лека нощ, но те могат да бъдат намерени само в литературата, едва ли някой ги познава повече. Между другото, „sawatdee“ често се съкращава до „watdee“ (вижте илюстрацията).

Ако поздравите тайландец в неофициална ситуация, особено в провинцията, кажете „kin khaaw reu jang“ (среден, падащ, издигащ се, среден тон), Яли ли сте вече? или 'pai nai ma' (среден, възходящ, среден тон), откъде идваш? Това звучи толкова горещо.

За „thainess“ вижте статията www.thailandblog.nl/background/ik-ben-een-thai/