Тайландски език
Goldquest / Shutterstock.com
В по-ранна история писах за първия си полет до Тайланд преди точно 25 години. Четейки коментарите, беше добре да разбера, че явно не съм единственият, който таи носталгични чувства. Лентата при получаване е по-маловажна, но щях да бъда много разочарован, ако не ме посрещнаха с тръби и разбира се с нужното уважение. Ще видим. Но след първите полети сега нещо съвсем различно.
По това време имах колега, който управляваше в Малайзия мултинационалната компания, за която работех и в Холандия. След пенсионирането си той се установи в Тайланд и моето обещание да го посетя беше началото на много пътувания до тази страна. За съжаление жена ми почина от остър сърдечен арест по време на второто пътуване на остров Ко Ланта. Пътуванията ми до Тайланд зачестиха и винаги бях повече от желан гост в Chiangdao с моя бивш колега.
Заедно сме направили много пътувания с кола из цялата страна.
Научете тайландски
Разбира се, не проговорих и дума на тайландски, докато кучето на моя домакин не се появи. Най-добрият звяр много ме обичаше и причината може да се познае. Редовно давах на Рамбо нещо вкусно и тогава се заражда истинско кучешко приятелство. Звярът не ме напусна до момента, в който шефът му със силен глас и широк жест на ръката се нахвърли с думите „Rambo pai“. Досега често ме питаха: „Pai ti nai?“ и от този момент нататък разбрах – благодарение на Рамбо – значението на тези три малки думи. Съпругата на моя домакин беше тайландка и беше учила в Америка, така че разговорът ни беше лесен. Въпросът й дали бих искал да ме научи на тайландски език беше началото. Разбира се, Джоузеф искаше това и всичко започна много просто с изучаването на числа и числа. Слушайте внимателно и записвайте всичко фонетично. Доста скоро бях усвоил nung, song saam, roi, pan и т.н., по-скоро в главата си. Тя беше добър учител и ме научи на думи по специален начин.
Вода
Започна с всички думи, включващи вода.
Име plau, име hong, fon tok, име tok, име ab и така нататък. Спомням си сякаш беше вчера една грешка, която направих в самото начало. В един ресторант се опитах да приложа на практика придобитите знания и попитах една от сервитьорките къде е тоалетната. Вместо „име на хонг“ използвах думата „име на корема“ или душ.
Грешката ми се видя веднага от лицето на въпросната дама.
Храна и напитки
Яденето и пиенето също беше полезна тема, по която Ампорн ме научи на много тайландски думи. Няма лесно да забравя и друг инцидент по тази тема. Докато се разхождах из известните пещери на Чиандао, разговарях с няколко мъже, които работеха там.
Дали вече съм виждал там (пещерата) така тръгна разговора и скоро дойде темата за храната и напитките. В един момент споменах думата „Rapetaan“, която бях научил да означава храна. Мъжете веднага се засмяха и започнаха да говорят за „чавка на брадичката“, дума, която все още не беше част от моя речник. Думата, която използвах „рапетан“, както по-късно разбрах, звучи много по-изтъкнато и достойно от „чавка на брадичката“.
покана
И тогава онзи път, когато аз, заедно с домакина и домакинята бяхме поканени на голямо сватбено тържество. Моите езикови умения вече се бяха разширили малко и много прости изречения бързо се изтърколиха от устата ми.
По едно време бащата на булката ме попита дали си прекарвам добре. Моят отговор беше: „Soenak mak mak“ или тук има много кучета. Учителят ми бързо ме поправи и 'sanoek' бързо го замени.
Вкъщи в Холандия си купих книга, за да подобря знанията си по езика. Но честно казано, малко се получи от това и това със сигурност не беше грешката на книгата. Живеейки в Холандия, свещената мъст липсва. Все пак се забавлявах много и много пъти се възползвах от ограничените познания по тайландски език, които придобих преди толкова много години. Например, лесно можех да отблъсна твърде напористи хора, които правеха всякакви повече или по-малко (не)прилични предложения. Безупречно им беше казано, че не съм турист, а истински жител на Банкок. И не забравяйте да договорите цена. В края на краищата моят учител първо ме научи на числата.
Докато пребивавах в Тайланд, холандско-тайландският речник, написан от LJM van Gestel, винаги беше част от моя багаж. Едно новонаучено изречение можеше да бъде изпробвано там на практика с дамите, които работеха в къщата и градината при моя домакин. С правилното произношение получавах комплиментите, но много пъти дамите ме гледаха неразбиращо. След това Van Moergestel беше изведен на сцената, след което се разля бурен смях от страна на дамите, последван от правилното изказване.
Според мен тайландецът трябва да е много интелигентен, за да се научи да говори такъв език и да не забравя да пише.
И мрънкаме, че тайландците не владеят достатъчно английския език. Хайде, мнозинството от нашите сънародници едва ли могат да пишат на собствения си език без грешки.
Това, което ме поразява е, че много тайландци са много зле в „тълкуването“ на нашето тайландско произношение, докато ние се нуждаем от много въображение, за да разберем техния Thinglish или дори Thailish.
Последното е, защото тайландският е тонален език. Почти всяка дума има еквивалент с различен тон и напълно различно значение. Използването на грешен тон често води до напълно различна история. Например _khie maa (конна езда) е наистина различно от \khie maa (конска тор). Тайландецът първо обръща внимание на височината и след това на звуците. Обърнете внимание на (известната) фраза „/maj _maj \maj \maj /maj (Новото дърво не гори, нали) (Тонови знаци според гореспоменатото). Ван Мьоргестел)
Взех уроци по тайландски в Антверпен в продължение на 6 години. Аз обаче нямам музикален слух и наистина не мога да получа точните тонове... липсата на партньор за тренировка също не помага особено! Практика, практика е посланието. Може да се очаква, че понякога попадам в неудобни ситуации
Сега говоря само холандски, немски, английски и португалски, работя с японски от години (само започнах отново поради планирана ваканция там) и също се опитвам да овладея малко тайландски с по-малък успех... много е труден.
Само трябва да сбъркате ударението и скоро ще кажете нещо неразбираемо... но това го знае всеки, който е бил тук по-дълго или по-често.
Каква е разликата с миналото (преди около 36 години), е, че тайландците разбират все повече и повече странните жестове и звуци на нас, западните хора. Когато за първи път дойдох в Тайланд през 1980 г., чух от други пътници, че е много трудно да поръчаш нещо в тайландски ресторант, дори ако кърито е пред теб и трябва само да го посочиш, те често не получават нищо. Не можех да повярвам, но също преживях същото по-късно.
Междувременно това се промени.
В отговор на забележката, че тайландците не разбират нашите опити, винаги с грешен тон, да говорим на техния език: Странно ми е, че тайландците, които работят в чужбина, почти винаги имат много по-малко или никакъв проблем с него и винаги го харесват много, когато правите някакви опити да го направите. Например, спомням си дълги разговори с тайландска рецепция в евтин хостел в Хонг Конг.
Но отново забавно и предизвикващо носталгия парче от d'n Jozëf.
Някои английски джентълмени говорят толкова изтънчен английски, че човек би трябвало да следва езиков лагер с тези джентълмени, за да разбере по-голямата част от него.
Каза учител по тайландски английски на Сомбат, на 12 години, когато той попита в клас защо английският на Боб на Уокинг Стрийт пред майка му е толкова различен от английския, който получаваше в училище.
Тайландският наистина е труден за научаване и аз често използвам моята книжка ABC, където пиша много думи фонетично. Но какво да кажем за диалектите в нашия холандски език. Съжалявам, но аз не винаги мога да следвам плоскоговорещ фризийски или гронингер, някой от Зеландия и/или Лимбург като роден в Брабант, така че ние просто продължаваме да даваме всичко от себе си и „говорим“ с ръцете и краката си и езика на знаците ела има.
Преди в NL не беше по-различно, родителите ми не получиха повече от задължително образование, защото нямаше пари да продължат образованието си и започнаха работа на 14-15 години. Убеден съм, че ако родителите ми се бяха родили по-късно (след ВСВ), със сигурност щяха да завършат успешно добро образование. Това обаче не означава, че родителите ми са по-малко от своите връстници, които са успели да учат. Напротив.
За съжаление виждате този феномен твърде често в TH, нямате пари, отидете на работа.
Когато за първи път посетих Тайланд преди около 35 години, веднага си купих малък английско-тайландски и тайландско-английски речник. Нито една от онези лоши туристически боклуци! Отне ми няколко години, за да направя няколко изречения, но всъщност тайландският не е толкова труден, колкото изглежда. Граматиката е дори по-проста от английската, защото се работи много с описания и не бива да се преувеличават така прословутите "тонове". Ако слушате много внимателно как го произнасят тайландците, ще го научите бързо. Вярно е, че тайландският език няма сходство със западните езици, което го прави доста труден и понякога има трудни думи, но има и много лесни думи като „nam tok“ = водопад или „kanom pang ping“ = тост и така нататък. Между другото, човек може да научи всеки език само… трябва да положи усилия и да има много търпение и преди всичко да слуша ДОБРЕ тайландския. Друг коментар: Вече имам повече от 30 пътувания до Тайланд и през последните години зимувах основно 3 месеца, всеки път комбиниран с един месец престой във Филипините, така че не ми трябва виза за зимен сън 3 месеца. Имайте предвид, че не говоря езика перфектно, но достатъчно, за да водя прости разговори с тайландски и това е най-важното нещо за мен. Джон от Белгия
Уважаеми,
Ние, жена ми и аз, се разбираме много добре. В началото беше малко по-трудно, но постепенно се оправи.
Сега ще бъде зададен въпросът как поправихме това. Е, много просто; не я затруднявай, а говори с нея, както тя говори на теб.
Давам няколко примера:
Понякога тя ме пита; скъпа кога ще дойдат парите в книгата ми? където тя имаше предвид МОЯТА KBC сметка.
Адвокат/адвокат е; дамата с бялото на мъжете....
Съдията е; големите мъже с бялото.
Има много думи, които тя превежда по свой начин и аз съм съгласен.
Понякога е много забавно. Но трябва ли да обърнете внимание? Не се смейте, а покажете, че я разбирате.
И така беше създаден нашият собствен „домашен език“ и той работи добре. ; – ))
Поздрави,
Дре и Кита
Скъпи Дре,
Познавам друга двойка (белгийци-тайландци) в Белгия, които са развили свой собствен език. Съгласен съм: езикът е общуване и не е нужно да е идеално едното или другото, стига да се разбирате. Големият недостатък е, че никой друг не ви разбира и вие, освен един друг, никой друг не може да ви разбере. Така че извън себе си ти си нищо с това.“ Когато чух тази двойка да свири за първи път, се чудех: за какво си говорят? Не беше холандски, не (разбираем) английски и не тайландски. Това беше неговият собствен език. След това дадох име на този език: PHASAA POKPOK.
Вашият учител ви е научил на правилен, официален език. Разбира се, хората говорят различно помежду си, но разбира се, вие правите впечатление, че знаете хубави думи или разсмивате приятелите си, когато говорите като учебник.
Според моя учител, ако разговарям с мила дама и след това попитам „อยากไปรับประทานอาหารด้วยกันไหม? (Jàak pai ráp-prà-taan-aahăan dôewaj-kan măi?), Искате ли да хапнете с мен?
Неформално бих могъл да избера ไปกินข้าวด้วยกันนะ
(Pai kin khâaw dôewaj-kan ná), „да ядем заедно“. Определено по-малко успешен.
Правилното произношение често успява, но научаването на правилния правопис не е толкова лесно.