Изживяваш всичко в Тайланд (24)

Poring Studio / Shutterstock.com

Вчерашният призив към читателите на блога да се потопят в спомените си и да напишат история за това беше добре приет. Отново получихме добри реакции за него, така че поредицата продължава щастливо.

Но никога не е достатъчно, затова още веднъж ви призоваваме да споделите с нас и читателите на блога вашето преживяване за нещо специално, забавно, любопитно, трогателно, странно или обикновено, което сте преживели в Тайланд.

Може да е дълго или кратко, но просто забавно за разказване. Перфектният холандски е позволен, но не е задължителен, редакторите ще ви помогнат да направите хубава история от него. Изпратете вашето съобщение, по възможност със снимка, която сте направили, до редакцията чрез формата за контакт.

Днес една история от читателя на блог Jacobus за кола в кална локва, ужасно, ако ви се случи, но приятно за разказване.

Това е историята на Джеймс.

Кола в кална локва

Някъде през ноември миналата година моята партньорка (ще я наричам Тик по-късно в историята) и аз отседнахме в курорт в Чантабури. Бяхме с група от около 10 мъже, колеги от Тик с поддръжници. Това беше фирмено излизане от нейната работа. Курортът е разположен в блатиста местност край морето, но с вътрешни езера. И така, каране на лодка, плуване, риболов през деня и ядене, пиене, караоке и карти вечер. Прекарахме страхотно, но всичко трябва да свърши.

В неделя следобед около 4 часа се освободихме. Обратно към Накхон Найок. През провинциите Чантабури, Районг, Чачоенсао и Прачин Бури около 320 км, според мен. Но бях разчитал на ханджията. Оказа се, че има двойка, която няма транспорт до дома си в Банкок. Все още не ми е ясно как са стигнали до курорта. Тик, който е много социален и колегиален, беше готов да заобиколи и да кара до Банкок през Районг и Чонбури и оттам до къщата ни в Накхон Найок. Освен това тя кара HiLux от нейната компания, така че не мога да направя много възражение. След като посетихме ресторант по пътя, след всичко, което трябваше да хапнем, пристигнахме в предградие на Банкок около 10 сутринта. Оставихме колегите й у дома и тръгнахме за Накхон Найок.

Сега беше мой ред да карам. Включихме Google Maps, защото не знаехме как точно да стигнем от този квартал до Ranchit Road, главният път между Банкок и Накхон Найок. Накрая се озовахме на 4-лентовия път за Chachoensao. Добре, така можете да отидете до Nakhon Nayok. Е, отклонение, упътванията от Google Maps понякога са неразгадаеми. По средата на нашето пътуване на Тик му хрумна идея. Тя знаеше за селски път, който свързва тази 4-лентова магистрала с Ranchit Road. След половин час шофиране тя каза: „и завийте наляво тук“. Завих HilLux по селския път и попитах: „Колко е дълъг всъщност този път“. — Дванадесет километра — отвърна тя. Започна да вали и то не толкова малко. Пътят стана хлъзгав и беше пълен мрак. Включете дългите светлини и намалете. „Да се ​​обърнем ли?“ – предложих аз. Но Тик е безстрашният тип и каза: „Не, давай, остават още 5 км и сме на Ranchit Road“. Минахме през кръстовище, където в левия ъгъл беше паркиран самотен камион. И тогава се случи.

На по-малко от 100 метра от кръстовището спряхме в огромна кална локва. Опитах всичко, за да се измъкна от калната яма, но продължихме да се плъзгаме встрани от пътя. Решихме Тик да седне зад волана, а аз да бутам. Предполага се, така е направено. И двамата се измъкнахме под проливния дъжд и в калта. След 30 крачки Тик загуби обувките си в смучещата кал, а аз след 5 крачки. Е, трябваше да продължим. Почукването зад волана даде стабилна газ и аз поставих пълните си 10 кг на задната част на колата. Изобщо не помогна. Колелата се въртяха в калта и колата още повече заплашваше да се озове в канавката край пътя. Тик излезе отново и се огледахме за помощ. Куче обаче не се виждаше. Не се виждат и къщи или ферми, доколкото е възможно в пълен мрак.

Там бяхме аз с навити панталони и боси крака и Тик в лятната си рокля. Всичко покрито с кал. Изведнъж светна фенерче. Някой се приближаваше към проходимата част на пътя. Просто от нищото. Оказа се обаче, че това е шофьорът на камиона, който бяхме разминали. Последва разговор между шофьора и Тик, разбира се на тайландски. Не разбрах нито дума от него. Имахме ли въже за теглене? Така че не. „Може би ти?“ – предложих аз. Глупав въпрос, разбрах. Човекът мислеше как може да ни помогне. Изведнъж лицето му се проясни и Тик каза: „Той има стара гума в задната част на камиона си, която иска да постави между своята и нашата кола, а след това иска да избута нашата кола от локвата.“ Твърде опасно, казах.

Но Тик, който е безстрашен, както казах по-рано, вече беше взел решение с шофьора да го направи. Нямах какво да допринеса. Човекът се върна при камиона си, запали камиона, обърна се на кръстовището и дойде към нас с ревящ двигател. Той спря на крак зад HiLux, изскочи от кабината, качи се на леглото и хвърли голяма гума от камион в калта. Заедно маневрирахме с гумата между задната част на колата ни и предната броня на камиона. Тик отново седна зад волана и шофьорът се качи в кабината си. Казаха ми да дам указания на шофьора. Той запали лампата в кабината и аз му направих знак да кара бавно. Тик имаше машината на ниска предавка на 4 колела. Гумата се закачи между двете коли и аз им махнах да ускорят. И, по дяволите, минута по-късно колата ни беше отново на проходимата част от пътя.

Шофьорът, който беше малко на думи, превключи на задна скорост и тръгна да потегля. Тик му направи знак да спре. „Можете ли да промените 500 бата?“ – попита ме тя. Можех, но казах "не". Добре, тя се приближи до шофьора и се опита да му даде 500 бата, но той отказа да ги вземе. После го пъхна в джоба на гърдите на ризата му и решително се отдалечи.

От време на време си мисля: какъв страхотен човек. Какво не изпитвате в Тайланд