Фризийският проповедник и Буда

Йост Халбертсма

Малко под деветдесет и пет процента от населението на Тайланд е будист в по-голяма или по-малка степен. Будизмът е религията/философията, която набира популярност най-бързо в Холандия през последните години. Две наблюдения, които ме подтикнаха да отделя малко време за размисъл днес върху интригуващата фигура на анабаптисткия свещеник Йост Хидес Халбертсма, който публикува първия холандски текст за будизма през 1843 г., който е интригуващ по повече от един начин.

Този текст на трактата Будизмът и неговият основател първоначално е озаглавен през 1843 г Шакя Синха публикувано в Оверийселски алманах за античност и литература. През февруари същата година текстът също излезе от пресата в J. De Lange в Девентер под формата на много ограничено издание от петдесет копия, което беше подписано от автора и разпространено сред приятели и роднини. Този текст е публикуван през 2019 г. по инициатива на Холандския будистки архив със заглавие Проповедникът и Буда, предоставено с необходимото обяснение и съображения, преиздадено от Noordboek. Това издание, което прочетох на един дъх, беше редактирано от академиците Алпита Де Йонг, Баренд Дж. Тер Хаар и Тялинг Х. Ф. Халбертсма. Последният между другото е потомък на брата на Joost Halbertsma Tjalling. През май 2020 г. това последва в Asoka Pompeblêd & the lotus – JH Halbertsma, Будизмът и неговият основател (1843) той беше редактиран от Henk B Reader, Marcel Poorthuis и Fred Gales.

Йоаст Хидес Халбертсма беше очарователна фигура. Той е роден през 1789 г. във фризийския град Гроу, най-големият в семейство с четири деца. Той става менонитски свещеник, лингвист и лексикограф, докато братята му избират по-земни професии като лекари или търговци. Той пише заедно с братята си Eeltje и Tjalling Римен и Телджес, често – до ден днешен – преиздавана антология на фризийски народни приказки и стихотворения, която включва и фризийската народна песен, написана от неговия брат Eeltje Старите фризи се появява за първи път в печат. Воден от любовта си към езика, Йоаст започва да работи и върху своя речник на фризийския език, хет Лексикон Фризикум, което е финализирано и публикувано през 1872 г., повече от три години след смъртта му, от други филолози и лексикографи, които са били приятели с него.

Халбертсма беше не само много пътуващ човек за времето си, който беше посетил Ирландия, Шотландия, Англия, Германия, Франция и Италия, но също и преди всичко добре начетен човек. Неговите многобройни публикации и оживена кореспонденция с езикови ентусиасти и други академици у дома и в чужбина показаха, че този пастор е имал голям интерес към това, което се случва в големия свят извън ниските земи край морето и че не се е страхувал да научава за това .. не само да си съставите мнение за него, но и да го излеете в някое послание или лекция. Той се занимаваше с калейдоскоп от теми, вариращи от полезността на железниците или въвеждането на училища за тъкане до картофената мана и традиционните костюми на Hindeloopen до китайския или корейския език. Със сигурност не беше съвпадение, че триеналето Dr. Награда Йоаст Халбертсма за история, език и литература и социални науки е кръстен на него.

Любознателният пастор е първият в Холандия, който започва методично да търси връзки между източните и германските езици. Той беше повлиян от филолози като британския дипломат Уилям Джоунс, който беше посочил приликите между санскрит и гръцки, или приятелят на Халбертсма по писалка Якоб Грим, който чрез систематично сравняване на звуци и думи в стари и малко по-стари германски езици беше открил звукови промени, които направиха развитието на един език правдоподобно в другия. Той беше толкова пленен от идеята, че западната култура произлиза от източната култура и че (първоначалната) история на скандинавските и германските народи, към които той причислява фризите, е започнала на Изток. Неговият трактат Будизмът и неговият основател започна така:Нашият произход е на Изток. Там е златната земя, откъдето са тръгнали нашите най-ранни бащи. Готите, скандинавците и фризийците имаха авангард; последваха саксонците и франките; и Hoogdischers затвориха армията на германските племена. Колкото по-на запад от Инд, следователно, колкото по-рано е настъплението, толкова по-стари са хората.

Халбертсма, който силно се интересува от будизма след прочитането  Илюстрации на литературата и религията на будистите (1841) от Брайън Хоутън Ходжсън – британски дипломат, живеещ в Непал с холандски семейни връзки – се опита да даде честна картина в своя трактат на това, което той видя като сложна история, за която твърде малко се знаеше на Запад или както той каза it.self написа:Будизмът също е всичко друго, но не и проста доктрина; това е богато, сложно цяло и много въвлечено в своите философски изтънчености, в които само чрез дълга практика човек се изкачва до простите примитивни принципи. И накрая, достъпът е още по-труден от двойния начин, по който е обяснена доктрината. Има дълбоко (езотерично) значение за посветените; има и друг повърхностен (екзотеричен) смисъл, в който се представя на нецивилизованите маси. Тези представяния са включени в символи, които често се бъркат с нещото...”.

Пасторът обаче не само се опита да обърне внимание на съществените, религиозни принципи на тази философия, но и да направи паралел между Буда и Христос едновременно; и това беше безспорно революционно. Нов подход, който отбеляза повратна точка в начина, по който хората в Северозападна Европа гледаха на будизма по това време. Той сравняваше и свързваше различни светове и символи, както се вижда от първоначалния му възглед за приликата между лотосовото цвете и фризийското Pompeblêd написа: "Използването на растението лотос като емблема на сътворението в най-древната водаческа служба на индусите, за да назовем само няколко, е добре известно. Когато фризийците напреднаха от Азиен и пристигнаха тук, те видяха лотоса да цъфти никъде в каквито и да е води, но пренесоха древната почит към едно водно растение, което расте в нашите езера с подобни листа и цветя, имам предвид, пълничките. Хората все още се отнасят със свещен страх към този холандски лотос в блатата на Wanneperveen и Vriesland; да, древните фризи са поставили земите си под закрилата на този знак на бога, когато са поставили седем сливови листа в своя герб...”

Неговият свеж и преди всичко безпристрастен възглед за будизма му спечели както похвала, така и критика. Със сигурност от гледна точка на по-ортодоксалните в доктрината или по-ортодоксалните събратя по вяра, критиката не беше нежна. Въпреки критиките обаче преподобният остава очарован от будизма до края на живота си. Малко преди смъртта си Халбертсма пише: „Триумфът на Буда е неговият социален и морален кодекс, а не неговата метафизична теория. Неговият морал е най-съвършеният, който светът е виждал...” Или както заключава неговият биограф Алпита Де Йонг: „Йост Халбертсма, проповедник или по-скоро „учител“ сред анабаптистите, вижда в основните принципи на будизма точно тези основни принципи, които самият той прокламира през целия си живот...“ Не бих могъл да го кажа по-подходящо....