Проблем с говора в Тайланд?

Когато напуснах дома си като млад мъж и се присъединих към флота, срещнах момчета от всички краища на Холандия. Разбира се, амстердамците имаха най-голямата уста и обвиняваха лимбургците и гронингерите, че не могат да ги разберат поради говорния им дефект.

Аз, роден в Твенте, също говорех диалект и въпреки че се опитвахте да говорите „правилно“, винаги беше ясно, че имам специален акцент. Това всъщност винаги е оставало така, защото много по-късно, а понякога и днес, хората могат да чуят моя произход от Твенте, въпреки че не съм живял в Тукерланд от десетилетия.

Разликата между два диалекта или два езика се състои главно в звуците, използвани за казване на нещо. Tukker използва различни звуци от, например, Thai, регионални или национални, казваме ние, но това не е съвсем вярно. Ще се върна към това.

Говоренето е лесно за повечето хора, но трябва да се помни, че никое движение на човешкия мускул не е толкова сложно и толкова фино, колкото движенията на езика, необходими за образуване на езикови звуци. Координацията на мускулите на езика, устната кухина, белите дробове и устните, необходими за говора, е сложен процес.

Също така обратното - разбирането на това, което някой друг ви казва - е почти твърде сложно за думи. Чудо е, че сте в състояние да разберете без съзнателно усилие какво ви казва някой друг. Той движи устата си и във въздуха излиза поток от изкривявания и вие разбирате какво иска да каже.

Колко трудно всъщност е разбирането става ясно, когато научите чужд език. Неминуемо идва етап, в който знаете доста думи и можете да следвате без особени проблеми написан или бавно рецитиран текст. Но веднага щом опитни говорещи този език започнат да ви говорят, вие сте в беда. Те могат да казват само думи, които познавате, но техният разговор звучи като дълъг неразривен поток от звуци. Дори не можете да чуете къде започва една дума и къде свършва друга. Изглежда, сякаш тези чужденци слепват всички думи и изречения.

Произвеждането и разбирането на звуците на речта е почти нечовешка задача. Един разумен човек би си помислил, че никой не може да подложи децата си на такава работа. И въпреки това се случва всеки ден. Всички народи, всички култури по света винаги са използвали език и очакват децата им да се научат да разбират и говорят този език в ранна възраст.

Много малките деца могат да разпознават и възпроизвеждат звуците на майчиния си език. Дори новородените бебета сякаш чуват разликата между майчиния си език и звуците на чужд език. Те научиха това по игрив начин, без изрично обучение, без изпити и без тренировки под професионално наблюдение. Колкото и хора да имат травми от детството си, никой никога не се оплаква от ужасното време, през което е трябвало да премине, защото е трябвало да научи родния си език от родителите си.

Защото езикът, който и да е език, е неописуемо сложен не толкова по отношение на писмеността и граматиката, а най-вече по отношение на звуците. Всеки диалект или език често е невероятно труден за научаване от възрастни външни хора: местният винаги ще чуе, че не сте истински роден и израснал жител по произношението. Но, пак ще го кажа, едно дете усвоява системата изключително лесно, колкото и училището и родителите да се противопоставят на това.

Обяснението за това, дадено от фонологичната наука, е, че бебето се ражда с много идеи в главата си за това как би могъл да изглежда родният му език. Най-важната част от механизма всъщност вече е в младия мозък. Само няколко бутона трябва да бъдат поставени в правилната позиция. Това превключване на тези бутони може лесно да се случи само до пубертета, след това е вечно късно. Това бебе започва да натиска бутоните в ранна възраст. Има дори индикации, че изучаването на език всъщност започва в утробата. Във всеки случай изглежда, че новородените бебета могат да различават звуците на собствения си и чуждия език с разумен успех. Така че много преди да започнат да говорят, те вече са научили нещо за майчиния си език.

По-рано казах, че един език или диалект често има специфични звуци, които сте научили от ранна възраст. Специфичен не означава уникален, защото е напълно възможно звуци от един език да се срещат и в друг език. В крайна сметка има стотици, ако не и хиляди, езици и диалекти в този свят. Добър пример за това е моето фамилно име Gringhuis. Изкормено „gr“ в началото и буквената комбинация „ui“. Нека някой чужденец произнесе това и ще чуете най-безумните варианти. И все пак това е език, който владее тези звуци, защото в Саудитска Арабия, наред с други, името ми се произнасяше безупречно. Помислете и за думата Шевенинген, също непроизносима за много чужденци.

Ние, говорещите холандски език, също имаме затруднения с някои звуци на чужди езици. Само забележете простото произношение на „th“ в английския език. Произнася се с езика до зъбите, но обикновено вместо него се използва "d" или "s". След това „That“ става „that“ или „sat“. Има още много примери, но искам да говоря за „дефекта на говора“. Тайланд имаме.

Това, разбира се, не е говорен дефект, но тайландците не могат или трудно произнасят определени звуци от комбинации от букви поради горепосочените причини. „th“ и „sh“ са невъзможни за него, така че магазин „Theo's Shoes“ се превръща в „TO-Choo“ в най-добрия случай. Имате ли представа какво има предвид тайландец под "wonn-wor"? Той не знае V, така че това става W, той също не знае "l" като последна буква от сричка и след това става "n". Вярно, той наистина има предвид Volvo. Вземете "Au bon pain" американския магазин за сандвичи, който можете да намерите и в Тайланд. Сега самият американец вече има проблеми с това френско име, но тайландското произношение не стига по-далеч от "Oh-Pong-Beng".

Всеки, който общува с тайландци, знае малките примери за невъзможни за произнасяне думи. Къщата става hou, съпругата става wai, пет става fai, ако искате да пиете бяло вино, тайландецът пита за wai wai и т.н. Нека тайландецът каже бюра или още по-добре зеленчуци, невъзможно!

Андрю Бигс написа хубава статия в Bangkok Post за този тайландски говорен дефект, където той говори главно за посещение в IKEA. В Холандия казваме „iekeeja“, англичанин казва „aikieja“, а швед – страната на произход на IKEA – го нарича „iekee-a“, като почти не споменава последното a. В една кола Андрю видя името на тайландски език и това фонетично преведено обратно на английски стана „Ickier“. Шегата е, че тази дума означава "неприятен" или "старомоден" на английски. „Аз“ пред име също не означава много добро на тайландския език, така че IKEA може да бъде някой, наречен KEA, но по-малко приятен човек.

Стана дълга история, за да обясним защо един тайландец толкова често прави „комични“ изказвания на английски език в ушите ни. Обратно, дори тайландецът понякога може да се смее, когато някой се опита да произнесе тайландска дума правилно. Смехът е разрешен, стига да се прави с уважение към акцента на всеки и да не е етикетиран като говорен дефект.

език? Винаги е очарователно! Все още се изумявам, когато видя двама странни хора заедно, които си крещят всякакви звуци. Единият говори, а другият слуша и чудо, и той разбира! Истинско чудо!

NB За тази статия използвах части от текста от книгата „Tongval” на Марк ван Остендорп, която може да се намери в Интернет и статията на Андрю Бигс в Bangkok Post от 4 декември 2011 г.