Изчезването на писмеността Thai Noi

В един от предишните ми приноси към този блог разгледах накратко произхода на тайландската писменост. Като голям фен на културното многообразие обичам застрашените малки езици. Те са живо наследство и следователно ценни. Това е една от причините да хвана малко баски, бретонски, ирландски и окситански в далечното минало.

Въпреки това, за съжаление, един от законите на езиците е, че поради всякакви причини те са постоянно застрашени и изчезват. Филолозите са изчислили, че от приблизително 7.000 езика, които се говорят в света днес, 6.000 ще изчезнат до следващия век… Разбира се, изчезването на езиците не е нищо ново. Повечето лингвисти дори го виждат като естествен процес. В крайна сметка езиците подлежат на промяна и говорещите преминават към използване на друг език при определени обстоятелства. Но в много случаи езиците изчезват и в резултат на културни борби, неравнопоставени властови отношения или просто езикови ограничения, където проблемът често е много по-дълбок от чисто езиковия, но има всичко общо със застрашеното самочувствие и идентичност, отказ от самоопределение и свобода за изразяване на културно поддържане на традиции.

Добър пример за последното може да се намери в Тайланд, по-специално в Isaan, където Thai Noi трябваше да изчезне за мнозинството писмен език. Традиционно в Isaan се говорят много езици, като сурин-кхмерски, лаоски, виетнамски и фу тай, в допълнение към тайландския. Първоначално в Isan са били използвани не по-малко от три писмени езика. Например имаше кхмерски, който остави своя отпечатък от Ангкор в североизточната част на днешния Тайланд и който със сигурност е бил използван до четиринадесети век от нашата ера. Той беше заменен като писмен език от Tham, който произхожда от старата писменост mon, която стана широко разпространена поради разширяването на лаоското кралство Lan Xang, и се използваше главно за религиозни и философски текстове. Гражданският, официален писмен език е тай ной, който е създаден почти по същото време като тхам. Thai Noi става най-често използваната писменост в Isaan от шестнадесети до седемнадесети век. Основната разлика с тайландския като писмен език е, че Thai Noi няма тонални знаци, които да показват правилната височина, на която трябва да се произнесе дадена дума. Читателите в Isaan бяха смятани за достатъчно умни, за да разберат правилното контекстуално значение на дадена дума.

Една от първите политически цели на крал Чулалонгкорн, който управлява Сиам от 1868 до 1910 г., е да създаде програма за политическо и културно обединение, която бих описал като вътрешна колонизация на Сиам. С това имам предвид, че централната власт в Банкок е стъпка по стъпка стари градове-държави и автономни региони под веруюто:Една нация, един народ, един монарх" в съответствие с династията Чакри, за да консолидира държавната власт и да създаде чувство за националност. Едно от използваните средства бешемека принуда да използват само езика на мнозинството в бъдеще. От 1874 г. сиамското правителство се опитва да убеди грамотната част от населението на Исан, че използването на тайландски като писмен език е по-удобно и следователно по-приемливо за комуникация с правителството.

Isaaners спешно трябваше да разберат, че са тайландци… Когато тази кампания не се развълнува веднага, бяха взети принудителни мерки и тайландският беше въведен като писмен език в образованието. Чрез въвеждането на тази широкообхватна образователна реформа, населението в този ъгъл на страната може да бъде образовано от ранна възраст в осъзнаването, че тайландският език и култура са по-добри от тези на Isaan... Тази реформа на образователната система беше частично вдъхновена от загриженост относно прилагането на централистичната властова политика на Банкок. В края на краищата столичани бързо стигнаха до извода, че ще са нужни много, ама наистина много нови чиновници, които да персонализират всички тези новосъздадени нови централизирани държавни институции. И тези държавни служители, за предпочитане наети на място, разбира се, трябваше да владеят писмено тайландски... Първата изцяло тайландска образователна институция в Isaan беше училището Ubon Wasikasathan в Ubon Ratchathani, основано през 1891 г. и изцяло спонсорирано от Банкок.

Софа Понтри и двама други водачи

За да се насочи тази езикова индоктринация в училищата, маскирана като образование, в правилната посока, шест учебника бяха публикувани в бърза последователност, написани от Прая Шри Суторн Вохан (Ной Аджаари Янгкул) на североизток: Munbotbanphakit, Wanitnikon, Aksonprayok, Sangyokphitan, Waiphotchanaphijan en Фисанкаран. Недоволни от резултатите от езиковата принуда, през 1910 г. в Банкок бяха изпратени наблюдатели в Исаан, за да гарантират, че децата получават и следват образование на тайландски. Действие, което станавъзложенас въвеждането на Закон за задължителното основно образование, закон от 1921 г., който изисква всички родители в Isaan да карат децата си да посещават уроци по тайландски език... За по-малко от четвърт век тайландският ной като писмен език е изгубил цялата си социална значимост и е изчезнал...

Известно време имаше съпротива. В края на XNUMX-те години редица родители в Ban Sawathi в провинция Khon Kaen, водени от популярната певица Molam Sopha Ponthri, отказват да изпращат децата си на училище повече. Те с право се страхуваха, че ще загубят своя лаоски кореноплодни и етническа принадлежност и ще стане тайландски... този бунт, който също е вдъхновен от нови, високи местни данъци, бързо се разпространява в селата в по-широкия район. На 16 декември 1940 г. полицията разтури митинг, на който присъстват над 500 души, и арестува 116 души. Софа Понтри и трима бунтовнически лидери бяха осъдени на XNUMX години затвор два месеца по-късно в Кхон Каен за "kabotphai nai ratchaaначак' (бунт срещу царството). Останалите арестувани бяха освободени, но повече от тридесет от тях бяха умрели в плен... Хуй Даенной, един от тримата осъдени, мистериозно се удави в затвора няколко месеца по-късно. Софа Понтри също щеше да умре по-малко от две години след присъдата си, след като беше инжектиран с лекарство, към което се оказа алергичен...

С няколко много малко изключения, средният исаанец вече не си спомня, че е имал собствен писмен език преди едва две поколения... Често забравяме, че един език е много повече от нанизване на звуци и думи. Езикът е хранилище на традиция, история, културна памет и знания и е жалко, че такива неща изчезват...