Различно от обикновено – трета седмица: Камбоджа

На 6 март 2007 г. те заминаха за Сием Реап в 11.25:1999 сутринта. Първото им пътуване до Тайланд беше през 2020 г., а през март 15 г. ще бъде тяхното XNUMX^e бъде пъти. С него са 16^e пъти, защото ТЯ искаше да посети друг континент и ТОЙ отиде на пътешествие в джунглата, когато...

При пристигането на летището в Сием Реап имаше караница в имиграционната служба за тяхната виза. Те наистина трябва да вземат курс за обслужване на клиенти.

Като допълнителна услуга малката туристическа агенция в Патая им беше осигурила частен шофьор и водач за 25 USD на ден. Разбира се, ТЯ смяташе, че това е фантастично. Този приятелски настроен човек, който говореше приличен английски, даде подробно своето виждане за страната си. Първата спирка беше хотел Freedom близо до централния пазар. Малък проблем, нямаше асансьор, така че ТЯ трябваше да носи куфара си от двама мъже.

След освежаващ душ и след като опитаха първото камбоджанско ястие, шофьорът им отново беше готов да ги обслужва до края на деня. За да се успокои, той ги заведе в културно селище, където учениците се обучаваха на типичните занаяти. Специален клас с глухи ученици по-специално привлече вниманието им.

След това тръгна към Тонле Сап Меер. ТОЙ и ТЯ платиха по 15 долара на човек, за да плават с държавна лодка по езерото. Може би много пари, но част от тях отидоха за бедните хора от този район. Минахме покрай колиби на кокили, където живееха семейства от 17 души. Всяка година се добавяше по едно дете. Малките ходеха без дрехи, а някои жени дори бяха без връхни дрехи. Те определено имаха нужда от тази подкрепа! ТОЙ и ТЯ получиха истински културен шок тук. Каква бедност.

Когато слязоха от таксито, на ТЯ се прилоша от миризмата, носеща се от езерото. Водата имаше мръснокафяв цвят и миришеше лошо. Но през дъждовния сезон, когато водата излезе от бреговете, тя оставя след себе си плодородна тиня. Полетата изглеждаха много зелени и водните биволи пасяха навсякъде. Красива гледка. За тези местни жители водата не беше проблем. Използван е за плуване, къпане, пране на дрехи и вероятно също за готвене? Трябваше да мине известно време, преди ТЯ да яде риба...

След това се качиха в нещо като лодка с дълга опашка и отплаваха до откритото езеро, където изведнъж спря да мирише. Беше красиво дори след десетия залез, на който вече се бяха възхищавали по време на пътуванията си. Беше спиращо дъха. Отплавахме до селище, където се отглеждат крокодили и сомове. Ако хвърлите малко храна във водата, тя изведнъж се превръща в бурно море. Грандиозно за гледане. Недостатък, ако сте били твърде близо, защото сте се намокрили. ТЯ никога не го е чувала да иска мокра кърпа, но тогава го направи!

В плаващите къщи на езерото живееха различни националности. Те обаче се отличаваха главно с религията си. Имаше будисти, християни и мюсюлмани. Препитавали се основно от риболов. Това обаче беше предмет на строги правила.

Тяхната лодка също беше редовно обсадена от малки лодки с хора, които се опитваха да продават плодове или всякакви неща. Беше невъзможно да се купи нещо, защото продавачите непрекъснато идваха. Особено малки деца (лодката им беше точно като вана) се опитваха да продават банани. ТОЙ не можа да се справи много добре с това (голям фенер с малка светлина). ТЯ също се захващаше, когато едно малко извика „моля, моля“ и молеше за кутийката си кока-кола. Вечерта ТЯ не можеше да захапе в гърлото си, беше толкова разстроена от всичко това.

На втория ден мечтата й се сбъдна. Най-накрая щеше да може да съзерцава Ангкор Ват. Този храм е наистина чудо на света и със сигурност не отстъпва по нищо на египетските пирамиди или други известни сгради. Този ден беше облачно, но все още много топло. Въоръжена с ветрило и шапка, ТЯ издържа на жегата и пи вода, много вода.

Нека ви разкажа един малък анекдот. ТОЙ искаше да изкачи най-високите стъпала, за да направи хубава снимка. ТЯ чакаше долу, защото стъпалата изглеждаха твърде опасни. Потен ТОЙ ​​най-накрая стигна до върха и когато ТОЙ взе фотоапарата си, ТЯ видя за свой ужас самолета да лети във въздуха (потните му ръце го избутаха) и си помисли, че ще се спусне с гръм надолу по всички онези стълби. ТОЙ обаче направи последен опит да го хване и... За щастие ТОЙ го хвана точно навреме. Каква щастлива случайност.

Шофьорът ни разведе от храм на храм, защото комплексът е огромен. Мислехме, че Ангкор Том беше супер, джунглата беше почти напълно обрасла с камъните и изглеждаше много мистериозна.

Вечерта все още имаха достатъчно сили да помолят таксиметровия си шофьор да ги закара до The Red Piano. Това е добре известен ресторант в Сием Реап, управляван от фламандец, който е притежавал кафене в Гент, наречено „червеното пиано“, а сега е женен за камбоджанец. Сградата е построена във френски колониален стил и има открита тераса на един етаж. Там, след три седмици ориз и юфка, ТЯ отново яде западна храна: вкусна свинска пържола в сос от горчица с пържени картофи. Вкусно и ТОЙ...ТОЙ пропусна своя som tam!

Те прекараха последния си ваканционен ден на басейна, релаксирайки за известно време. Плуване, слънчеви бани, последен маслен масаж, но все пак с камбоджанско тук-тук до стария пазар. Преди да се усетят, техният доверен шофьор дойде да ги вземе за пътуването обратно до летището. В 21 часа кацнаха в Банкок и там трябваше да чакат до два и половина сутринта за връзката си с Амстердам. Какво направиха ТЯ и ТОЙ, за да минат времето? ТЯ направи магазин и още един магазин, защото все още имаше място в ръчния багаж. ТОЙ се настани на една тераса и пи Singha тук и Singha там и Singha навсякъде.