В Тайланд съм от декември 2012 г. Приятелката ми и аз живеем в къща под наем близо до село, наречено Khao Kuang Village, близо до планината Kuang. Това се намира само на няколко километра от Пранбури.
Все още не съм кандидатствал за едногодишна виза. Тъй като не знам кога да ходя до Холандия от време на време и тъй като не исках да чакам дълго, когато спра да работя, реших, че така е по-добре и по-бързо за мен.
Преди удължаването първо планирах да летя до Куала Лумпур с Lufthansa (предишния ми работодател) и да получа печат за още един месец там. Това щеше да е най-евтиният начин. Но решихме да го направим по различен начин. Моята приятелка никога не е пътувала с нощен влак или е била в Малайзия.
Затова резервирахме два билета за спалния влак до Бътъруърт. След това в Пенанг можех да получа виза за три месеца. Уредих нощувката в Пенанг чрез интернет. И то в деня на заминаването. Хубава къща за гости в Бату Ференги. Всичко мина добре.
Влакът ще тръгне от Хуа Хин в 18:45. Взехме само малък куфар и раница и успяхме да паркираме мотоциклета при един познат, който живее близо до гарата. Преди да се качим на влака, набързо си взехме няколко закуски в супермаркета и вкусна супа за вечеря.
Комарите танцуваха щастливо над черната коса на моя приятел
Когато чакахме влака на гарата, сезонът на комарите отново беше настъпил и те танцуваха весело над черната коса на приятелката ми и над сиво-черната ми раница... Защо точно? Животните са привлечени от светлина, но обичат да висят над черен фон...
Пътуването с влак беше придружено от редица закъснения и ние пристигнахме в Бътъруърт на следващия ден с час закъснение. Вече бяхме закусили много преди това. След като стигнахте там, веднага бяхте „засадени“ от хора, които искаха да откарат нищо неподозиращи пътници до Джорджтаун с такси. Пренебрегнах това и тихо обмених няколко тайландски бата и последните си 10 евро за малайзийски рингит, който ми трябваше, за да резервирам пътуването на връщане. По този начин си осигурихме по-добро място обратно. Долно раждане: по-широко легло и по-лесно влизане. Струва малко повече.
Резервирах пътуването с влак до Бътъруърт на гарата в Пранбури. Пътуването до там и обратно струва малко над 4000 бата за двама ни.
На следващия ден отидохме направо в тайландското посолство в Джорджтаун. Взехме малко автобус (101) и малко такси, защото не беше толкова лесно за намиране. Пред посолството имаше кола с копирна машина, за да можете да копирате всички забравени документи. И не забравяйте да си направите снимка за паспорт. Имахме късмет: когато подадох молбата си, бях последният. Тогава посолството затвори. Но успяхме да вземем визата ми в четири и половина. Цена: 110 рингита.
Тъй като бях видял в интернет, че принтерът, който исках да купя, е с почти 3000 бата по-евтин в Малайзия, отколкото в Тайланд, започнахме да го търсим. Намерих го в сградата на Комтар. Но каква кутия... Влачихме това чак до посолството... качваме се на 101 за Бату Ференги, слизаме при полицейското управление и оттам до посолството. И пак обратно… пффф… с такси щеше да е по-лесно, но не беше наблизо.
15:30 Десет минути по-късно първите хора започнаха да се оплакват
Когато пристигнахме в посолството (точно в три и половина), вече имаше много кандидати или колекционери, чакащи визи. Десет минути по-късно първите започнаха да се оплакват. Когато гишето най-накрая щеше да се отвори. Все пак вземането на визи беше между 15:30 и 16:00 часа?
Млада жена с дълга светло руса коса и щръкнали гърди стоеше много близо до служител с това, защото смяташе, че той ще стане слаб и първа й даде визата... той не беше точно впечатлен... Но връщането беше бързо и скоро успяхме да продължим пътя си.
Пенанг е приятен. Бях там за първи (и последен) път преди около 35 години. Разбира се, всичко се промени. Тогава Джорджтаун е бил малък град, а сега е голям град. Цените на земята скочиха до небето. Пътят от Джорджтаун до летището вече е пълен с жилищни райони и фабрики, произвеждащи компютърно оборудване.
Има какво да се види. Фермата за пеперуди си заслужава. Има и билков парк, където можете да вдишате прекрасни аромати. Във въздуха често се носеше миризма на лимон, но не можех да разбера откъде идва. За първи път забелязах това на изхода и след няколко ухапвания от комари: имаше две бутилки спрей против комари, които миришеха така...
Бату Ференги е красив за отсядане. Вечерта можете да отидете на нощния пазар и да купите там всички копия, които получавате в Тайланд.
Малайзийската храна беше разочароваща
Това, което обаче малко ни разочарова, беше малайската храна. Приятелката ми по-специално смяташе, че това е нещо, с което ще се хранят прасета в Тайланд: можете да получите чиния ориз и след това да избирате от зеленчуци и месо. Всичко е вкусно, но след това много хора слагат смес от сосове върху ориза ви, превръщайки всичко в бъркотия. Можеше да го избегнем, като поискахме отделни чинии... А храната изобщо не беше пикантна. Мислех, че си спомням, че малайската кухня беше почти толкова пикантна, колкото и тайландската. Или трябва да се адаптира към вкуса на чужденците...малко блудкава храна...
По пътя от Джорджтаун за Бату Ференги видяхме търговски център с Tesco в него. Ние също отидохме там, защото исках да купя билки (азиатски), които не можах да намеря в Тайланд или не можах да намеря заради произношението ми. Много по-евтино, отколкото в Тайланд и все още може да се намери в Tesco Lotus Pranburi или Hua Hin.
Докато търсих, чух, че едно семейство от Лимбург търсило карамфил, но не го намерило. Сигурно не са знаели английското име. Взех пакет от рафтовете и им го занесох. Тъй като аз също съм от Лимбург, решиха, че ще е хубаво да срещна някой друг с меко g.
На следващия ден отново срещнах тези хора в Бату Ференги. Оказа се, че баба и внучката (от индонезийски произход) живеят на същата улица, където беше нашата къща за гости. Колко малък е светът...
Ясно се забелязваше, че температурата в Пенанг е по-висока от тази в Хуа Хин и околностите. Мисля също, че влажността беше по-висока. Посетихме Форт Корнуолис. Жегата беше уморителна и посещението на ботаническата градина също не беше толкова страхотно. Затова на следващия ден наех мотоциклет Honda и с него обиколихме целия остров за 5 часа…
Връщането беше приятно; долните легла бяха удобни
Връщането също беше приятно и мина добре. Фериботът до Бътъруърт на връщане е безплатен. До гарата има ресторанти, където можете да прекарате времето си в чакане на влака обратно за Тайланд. Това беше на платформата навреме. Двама японци, които се бяха сгушили на пейките до нас във влака, трябваше да си тръгнат, защото бяха в грешния вагон. Новите пътници бяха китайци, които също се обърнаха към нас, защото решиха, че не сме на правилното място. Явно бяхме прочели билетите си малко по-добре...
Границата е при Пенанг Бесар. На излизане и влизане просто оставихме правилно заключения си багаж във влака (имах принтера в куфара). На излизане чух един американец да вика възбудено. Оказало се, че е бил пиян и не му е позволено да влезе в Малайзия. Какво направи, когато визата му за Тайланд изтече и не може да продължи? Никой не можа да ми даде отговор… въпрос без отговор ни съпътстваше по пътя.
Този път вечеряхме във влака... 500 бата за доста вкусна храна… супа, ориз, зеленчуци, пиле и плодове за десерт… за двама души.
Долните легла бяха по-удобни от горните и спокойно можехме да спим двамата на едно легло. Моята приятелка много му се зарадва, защото не обичаше да стои сама в такова легло. И сложихме част от багажа си на другото легло (разбира се без документи и пари)…
На следващата сутрин около седем часа пристигнахме в Хуа Хин. Вече бяхме изчерпали знанията си и малко по-късно се прибрахме отново с мотора, тежък куфар, пълна раница и торба с билки….
Доста хубава история.
„Пенанг Бесар“ е Паданг Бесар.
Ние мислим по различен начин за храната – тя ще дойде от различни преживявания и различия във вкуса. Хранене във влака... за предпочитане не.
В Пенанг има много щандове за амбулант и храната там е много добра. Много китайски ресторанти.
Всяка година посещавам Пенанг и това е истински рай за любителите на кулинарията. И тайландската храна също се предлага навсякъде.
Сигурно сте имали късмет.
Радвам се да чуя, че влакът Банкок-Бътъруърт (и обратното) все още не е отменен. През последните години имах опит, че тази услуга твърде често е ограничена до Банкок-Хат Яй. След това трябваше да взема такси или микробус от Бътъруърт до Хат Яй (обикновено идващ от Пенанг) и това не е точно моето предпочитание.