Кацнал на тропически остров: Магазинът за юфка
Els van Wijlen живее повече от 30 години със съпруга си „de Kuuk“ в малко селце в Брабант. През 2006 г. за първи път посещават Тайланд. Те направиха прекрасно пътуване с кола от Северен до Южен Тайланд и решиха, че това е страхотна страна.
При възможност ходят на почивка там два пъти годишно. Любимият им остров е Koh Phangan, който се чувства като у дома. Мързелуване на острова и каране на скутер, с малка раница, пълна с малко.
Още десетина дни и пак ваканция. Този път Isaan е в програмата и последната седмица отиваме на Koh Phangan както винаги. Isaan е напълно нов за нас и Koh Phangan се чувства като у дома от години. Тук съпругът ми, Куук, може да виси с часове в безкрайно ремонтирания хамак между палмите. Гледайки към морето, наслаждавайки се на цигарата си.
Мислено се връщам към миналата година, когато ни посети Корн, познат тайландец, който от години работи на пазара в един от многото щандове за храна. Тя ни казва, че може да отвори собствен магазин за юфка. Тя щеше да бъде повече от способна да си изкарва прехраната там и вече имаше почти всички необходими пари заедно.
За съжаление има един малък проблем. Не й достигат още няколко хиляди бани. Независимо дали може да го заеме от нас, само за ден или десет. В края на краищата тя вече е конвертирала огромна сума за тези десет дни и лесно може да ни върне. И, разбира се, можем да дойдем и да ядем с нея безплатно. И всъщност парите й трябват утре.
Тя ме гледа с големи тъмни очи и, честно казано, отнема ми много усилия да й кажа, че й желаем много успехи, но наистина няма да вземем пари назаем. Не съм напълно изостанал, разбира се, че тези пари никога няма да се върнат. Докато го казвам, гледам Kuuk и тогава вече знам, че върви напълно погрешно.
Той казва: О, скъпи, може би все пак трябва да го направим. Винаги е толкова добра с нас, защо не й помогнем? Казвам на Korn, че ще помислим за това. Ще вземем решение утре, след като видим нейния магазин за юфка.
Трябва да се смея на собствения си измислен договор
Вечерта обсъждаме въпроса и се питаме дали можем да вярваме, че парите ще се върнат. Разбира се, че не сме съгласни. Разбира се, не е голяма сума, ако не се върне също не е толкова лошо. Но не разбирам как Куук може да е толкова наивен. Той наистина е убеден, че тя ще върне парите. Той й вярва напълно.
Тогава внезапно ми хрумва наистина лоша идея и веднага я изричам. Е, ако имаш толкова голямо доверие в нея, тогава й даваш парите назаем. И ако тя не ти върне парите, спираш цигарите. Просто помислете за това за момент. Хахаха, не мисля, че ще го направи. Трябва да се смея на собствения си измислен договор и мисля, че винаги съм в печеливша ситуация. Или парите се връщат, или спира цигарите.
Доволни лягаме да спим. Така че отиваме да посетим Korn на следващия ден. Скромният магазин за юфка е скрит зад ролетна щора на главния път, в центъра на Тонг Сала. Тя вече ни чака и отваря ролетната щора с ключа си и гордо ни показва “своя” магазин. Магазинът за юфка наистина съществува и също изглежда добре. С парите, които взема назаем от нас, тя може да закупи съставките, за да отвори магазина в 06.00:XNUMX на следващия ден. Разбира се, Де Куук вече беше закачил и й подаде ваните. Пожелаваме й успех и обещаваме да дойдем на вечеря утре. Това не е за нищо, ние сме щастливи да платим.
Вечерта нежно му напомням, че съм доволен от начина, по който вървят нещата. Не трябва да се тревожа за нищо, винаги е добре за мен. Да, за вас е, казва де Куук и изглежда осъзнава, че любимите му чекове са нещо от миналото едва когато Корн не спази уговорката си.
Персоналът е болен, откриването е отложено
На следващия ден Куук напусна курорта рано. Разбира се, той отиде да види дали „неговият“ бизнес е отворен. Не е така... Едно телефонно обаждане изяснява защо фирмата не работи. Персоналът й е болен и затова откриването се отлага.
Дните минават и Куук минава покрай магазина за юфка поне три пъти на ден. Безпокойството му расте и аз, разбира се, не правя никакви усилия да го успокоя. Казвам му, че може да пуши поне още осем дни... Обаждаме се да питаме как са нещата. Първо, според Буда, не беше добър ден за отваряне, след това майка беше болна и сега тя не отговаря на телефона след четири дни.
Честотата на преминаване се увеличава до шест пъти на ден. Де Куук става все по-нервен. Съжалявам за него и когато посещаваме храм, предлагам няколко бани и се надявам Буда да каже на Корн да отвори тази палатка. И да, помага... След шест дни магазинът за юфка е отворен. Наслаждаваме се на вкусна храна и желаем успех на Korn. Тя получава отложено плащане от нас. Ако тя ни върне парите един ден преди да тръгнем, всичко ще е наред. Радваме се на още четиринадесет дни безгрижна почивка.
Сбогуваме се с Koh Phangan със сълзи на очи
Ден преди заминаването се уговаряме Korn да донесе парите, но тя не идва и не отговаря на телефона. На следващата сутрин трябва да напуснем острова рано с лодка. Минаваме покрай магазина за юфка и когато Kuuk вижда, че мястото е отворено, той вика СТОП! И изскача плавно, сигурно от адреналина, от колата. Той изчезва в магазина за юфка и не се връща. Времето изтича, лодката не чака, самолетът също, наистина трябва да отидем на кея.
Тогава виждам как Куук излиза и скача на гърба на скутера при Корн, разбирам, че ще тегли пари и че ще се срещнем отново на кея. Разтоварват ме на кея и изпитвам облекчение, когато виждам Kuuk да пристига на гърба на скутера. Бяха отишли до банкомата, но това нямаше голяма полза, защото, разбира се, нямаше какво да теглят. Ние се съгласяваме, въпреки нашата добра преценка, че ще получим парите обратно през зимата, пожелаваме й добър бизнес и се качваме на лодката.
Когато висим над парапета и се сбогуваме с Koh Phangan със сълзи на очи, Kuuk пуши цигара; и димът духа в лицето ми...