Направих го по тайландски начин

Всеки друг ден караме на село в края на следобеда, за да поливаме новозасадените растения и да се наслаждаваме на пейзажа в последната светлина на деня. Въпреки факта, че Nong Noi е селце от няколко къщи, има ресторант с респектиращи размери.

Пътят, на който се намира, е страничен път на 1039, главният път от Лампанг до Ханг Чат. Много случайни минувачи няма да дойдат там. Днес решихме, че като бъдещи селяни трябва да опитаме ресторанта. Бинго! Нека се окаже едно от най-вкусните тайландски заведения, в които сме яли.

Вече се срещнахме със собственика/готвача и съпругата му по време на церемонията по кремацията миналата седмица. Те говорят малко английски, а ние говорим по-малко тайландски, но успяхме да прегледаме менюто заедно. Колкото и да е хубаво, ни лошо, успяхме да си поговорим приятно с тях и поканата да дойдем да разгледаме градината през деня вече е получена. Междувременно ядохме божествен Том ям кунг с няколко огромни кралски скариди и нещо, което приличаше малко на Larb, но не беше, и също беше много вкусно. Хубаво е, че е точно зад ъгъла от нас.

(Това лято Ней помогна за изгребването на оризови люспи за тестовата конструкция)
Днес започнахме и нашата част от строителните работи. Тук в Nang Lae има много малка мелница за ориз. Собственикът винаги е в градината си и прави дървени купи и други предмети, които вероятно ще намерят път до някой от магазините покрай магистралата или до компания, която продава сувенири от Тайланд. Тази сутрин влязохме да питаме дали можем да вземем оризова плява. Този отпадъчен продукт от производството на ориз формира основата на стените на нашата къща. Пуснаха ни да дойдем и да си напълним джобовете и първите 3 квадратни метра от бъдещата стена вече са в мазето ни.

Накрая се поставят върху рамка, изплетена от бамбук и след това се намазват с глина. Преди да стигнем до там, трябва да напълним същото количество торби около 10 пъти. Местната оризова мелница не може да достави такова количество, но за щастие има много голяма оризова мелница в Нонг Ной, която обича да се отървава от плявата, така че можем да вземем това, от което се нуждаем, по-късно. (Снимката е на пилотна колиба, която строим тук в Нанг Лае)

Комуникацията с хората в Нанг Лае и Нонг Ной все още до голяма степен се осъществява с ръце и крака и гугъл транслейт, но се подобрява. Например сега знаем, че дамата от ресторанта има три дъщери и нито един син. Тогава се опитах да й кажа, че съм най-малкият от 4 сина, в семейство без дъщери. Thai има отделно име за по-големи братя и по-малки братя и след моето woody phom phom phie chaay saam (сигурен съм, че трябва да се каже по различен начин) тя каза „ти най-малкият!“ Така че съобщението очевидно все пак беше разбрано на моя холандски тайландски.

Докато езикът все още ще създава проблеми за известно време, интеграцията в други области напредва добре. Домашни задължения, например. Тук проблемът често се решава по най-лесния начин, дори това да означава, че решението не е устойчиво. Сега, или по-точно, имахме проблем с водата. Откакто се върнахме от 3 седмици временно живеене в Лампанг, водоснабдяването работи само за 1 или 2 часа на ден, обикновено рано вечер. Веднага след като чуем, че тоалетното казанче започва да се пълни отново, сигнал, че отново има вода, хукваме към банята за миене/душ. За щастие собственикът на къщата беше ремонтирал помпата в градината по време на нашето отсъствие и цял ден има вода от чешмата в градината. Вече бях направил временен външен душ, но все още беше неудобно, особено миенето, което трябваше да се прави отвън на пода.

Вчера изведнъж разбрах, че друг кран в градината не е свързан с тази помпа, а със селския водопровод. Това доведе до ориентация към тайландско решение. Мислех си, че ако свържа двата крана заедно, би трябвало да мога да изпомпвам водата от помпата във водопровода си в обратна посока. Днес направих тази връзка с обикновен градински маркуч, отворих крановете на двата крана и готово: казанчето започна да се пълни и душът никога не е имал толкова силно налягане. Естествено затворих главния кран на водомера, иначе щях да захранвам цялото село с вода. Решението е всичко друго, но не и устойчиво, но тъй като живеем тук само временно и не искаме да инвестираме пари в зле поддържания дом, това е добре за нас. Можем просто да откачим маркуча и да го използваме в новата къща.

Направих го Thaiiiiiiiiiiiyyyyyyy!