Кацнал на тропически остров: Просто седнете

Els van Wijlen живее повече от 30 години със съпруга си „de Kuuk“ в малко селце в Брабант. През 2006 г. за първи път посещават Тайланд. При възможност ходят на почивка там два пъти годишно. Любимият им остров е Koh Phangan, който се чувства като у дома. Нейният син Робин отвори кафене на Ко Панган.

Седи тихо…

Ето го. С възглавница в ръка стъпвам решително по джапанките към морето. Търсене на кучешки каши и зелени змии във високата трева.

Стигам до плажа благополучно, отлив е и слънцето грее. Условията са идеални, тъй като е рано и много тихо. Търся място между някакъв измит корал, найлонов плик (вземете го по-късно, може да се почисти) и точица неопределима материя, гъмжаща от малки същества.

да има добро място. С благоговение оставям възглавницата и се покланям. И така, седя. Просто трябва да се случи. Грабвам мобилния си телефон и търся приложението. Изтеглена по препоръка на моята приятелка от Иран. Тя като мен е доста практична, но казва, че трябва поне да опитам. И тъй като и аз мисля така и понеже все го отлагах, вече съм много доволен от себе си, защото просто седя тук, на възглавницата си на публично място...

Всъщност не е за мен и за първи път го пробвах вкъщи на балкона си с гледка към морето. Не отнема повече от 10 минути. След 6 минути Kuuk се прибра и тогава внезапно трябваше да спра.

Ето защо тази сутрин рано, след сутрешния си ритуал (така че няма да говоря за това въобще), отивам на плажа с възглавницата, за да го пробвам там.

Е, ето го. отварям приложението; урок 1. Леко тръпчив мъжки глас ми обяснява на английски какво е намерението и колко хубаво ще ми бъде. Трябва да седна спокойно.
-Трябваше да мъкна шезлонга тук с мен- И вдишайте и издишайте спокойно, взирайте се леко в точка в далечината и затворете очи много бавно.

В момента, в който моят приятел с трици ми позволи да се съсредоточа повече върху околните звуци, лаещите кучета идват и играят на етикет, пясъкът каца по гърба ми и в току-що измитата ми коса.

Дълга опашка лодка включва пукащия си двигател и отплава.

Вдишайте, издишайте….
Всичко е наред, не променяйте нищо, не съдете нищо.
Вдишайте, издишайте….
Мислите стрелят във всички посоки, давам всичко от себе си. Вдишвам и издишвам парти, от което ти се гади.

И тогава урокът свършва. Е, това нямаше значение. Първата ми медитативна сесия приключи и аз все още съм само аз. След 10 минути в положение с кръстосани крака ставам вдървен и леко скърцащ. Доволен се прибирам с възглавницата в ръка.
Там намирам Куук да хърка силно в леглото.
Вдишайте Groarrrggggghhhhhh- издишайте ZZzzzzzzzzpffffffffffff…