Boezewush
Истинският фламандски е цветист език с много странни думи за холандците. Като „boozewoesj“. Това се отнася за странен, далечен и негостоприемен регион или място. Не питайте Инквизитора откъде идва думата, вероятно някъде от далечен колониален спомен, когато Белгия все още беше горд собственик на Конго.
Преди около три години Инквизиторът навлезе в тайландската джунгла, Isaan. Колкото и да е мъдър, той реши да определи дали е подходящ за още едно преместване след девет години в Патая, „анклава на фаранг“ par excellence. В крайна сметка всеки среща любовта на живота си в даден момент.
През годините Инквизиторът е бил там, дори е спал там. Бурирам и Нахом Паном. Излизане със съседите от Патая, които бяха на гости при семейството. Но той беше толкова разглезен, че всъщност нямаше представа за истинския живот на Исан. Дадоха му да яде пиле и пържени картофи.
Има самостоятелна спалня с климатик. Не трябва да носи чехли заради буболечките. Всъщност не правех нищо, освен да купонясвам. Сега нещата щяха да станат сериозни
До, да речем, Удон Тани всичко беше все още разпознаваемо, но след това стана различно. Редовното строителство направи път за много повече открито пространство, все още много обработваема земя, но това постепенно намалява, пейзажът става някак по-див. Транспортните средства започват да изглеждат малко износени, разклатени неща без марка. И тук карат доста по-бавно.
Колкото повече се приближавате до селото, толкова по-лоши са пътищата. Първо асфалт, но постепенно се появяват много дупки. След това един вид бетонен път, където хората са забравили да поставят дилатационни фуги, бетонните плочи сякаш плуват независимо една от друга. И след това просто черни пътища, които се превръщат в приключенски пътища на савана, когато вали.
Освен това вече не всички мигачи се превеждат на английски, което прави нещата още по-объркващи. Лоялните читатели вече знаят, че The Inquisitor изпитва отвращение към модерни инструменти като планиране на маршрути. И въпреки инструкциите на жена си, той вече се беше загубил няколко пъти.
След около единадесет часа шофиране само с необходимите кратки спирания, на лицето на приятелката на Инквизитора се появява блажена усмивка: само още няколко километра и ще пристигнем в моето село. По този последен савански път, с дупки, които карат количката на Инквизитора да стене, караме последните километри през гора, която се превръща в безкрайни оризови полета. И Инквизиторът претърпява нов културен шок.
Селото изведнъж започва, преди не се виждаше никаква сграда. Предимно разклатени дървени къщи с трамбована пръст на приземния етаж, някои отглеждат прасетата си там или оставят биволите си да нощуват тук. Или е пълно с боклуци с хамак тук и там.
Няма лентово развитие, щом свърши селото пак имаш ниви и гори, така че почти нямаш ориентири. Кокошки, кучета и биволи кръстосват пътя.
Спираме в къщата на майка й и имаме малко време да се възстановим от пътуването. Съседите и семейството са предупредени, оттам и всички телефонни обаждания в колата. И първо спирка за пазаруване в това, което De Inquisitor едва ли изглеждаше като магазин - всекидневна със стоки в нея, но бирата е евтина, а Lao Kao още по-евтина. Хората са любопитни и весело учтиви. Но трудолюбивият тайландец не е много полезен за Инквизитора тук: хората го разбират, но той не разбира никого. момче
Само когато закупената напитка е напълно изпита и Инквизиторът бързо изяде останалата 7/11 храна от пътя, можем да отидем да спим в дома на майката. На бамбукова рогозка. Без прозорци, но с изкривени дървени капаци, където комари и други вредители щастливо летят или пълзят. И топло, няма климатик, само вентилатор, който шумно известява, че краят му е близо. Инквизиторът също постоянно чува други странни шумове, на следващия ден се съобщава, че има плъхове между дървените греди. О, да, а душът? Каменен съд с леденостудена вода, който приятелката щастливо хвърля върху тялото на Инквизитора. И на сутринта – много рано, преди изгрев слънце, повтаряйки този ритуал. Ммм, хубаво, но вземането на душ заедно в Патая е много по-забавно.
Следващите дни Инквизиторът често се скита из района. Той не познава никого, но всички го познават. Мнозина искат да си поговорят, което води до забавни ситуации. Това, което някога е изглеждало като паянтови къщи, се оказва живописно и дори разумно поддържано жилище. Фактът, че животните често прекарват време под него, е както удобен, така и икономичен - не се налага да строят допълнителна конюшня и имат животните веднага под ръка, за да ги изведат на паша. Парцелът е проучен, закупен е дюшек – гърбът на фаранг не може да побере тази бамбукова рогозка, майката започва да научава за странния мозък и още по-странния хумор на Инквизитора.
Приятелката му иска да го превърне в исански фаранг възможно най-бързо и е непреклонна в отношенията с хората по отношение на езика и културата. Без глезене, без допълнителна предпазливост. Влезте в оризовите полета по чехли. Ако отидете да хванете жаби в гората след дъждовен дъжд, но те също привличат змии, близка среща означава, че чехлите се заменят с „bottinekes“ – фламандски за ботуши.
Инквизиторът започва да научава за грубата исанска кухня и дори се забавлява с факта, че събирането на яйца за закуска прилича на ежедневен Великден: пилетата се разхождат свободно, така че ги поставят където искат и вие трябва да отидете да ги търсите. Че рибата първо трябва да бъде уловена.
Тази пържола може да се яде утре, защото фермерът коли тази сутрин крава, можете да отидете и да видите как го правят ти-рак.
Това пиле скоро ще бъде изядено, но първо нека хванем едно. Че в малкия хладилник има само напитки, но след десетина минути пак се разхождат със зеленчуци в ръце. Гъби от гората. Farang-непознати зеленчуци от различни растения и храсти.
И след това за допълнителни вкусове и витамини: червени мравки с техните яйца. жаби. Малки птички. Змия - не е хубаво. Куче, но Инквизиторът ще разбере едва по-късно. Само да не беше обявил, че иска да опита това.
След седмица предразсъдъците на Инквизитора изчезнаха. Това са хора от природата, които живеят днес. Искат да са весели. Които ценят своята култура.
Които споделят всичко помежду си без изключение и малко или много очакват това от вас. Но имаме толкова много от всичко, че си мислим, че ни изцеждат. И дори да не споделяш, ще продължат да те уважават, все пак ти си чужденеца. Те ще разберат чувството ми за уединение, стига да не преувеличавам. Те ще искат да опитат моята кухня, но за щастие няма да им хареса. И дъщерята на приятеля е толкова щастлива, че майка й може да се върне да живее на село след десет години. Инквизиторката е приятелка с нея от първия ден, тя има същия вид хумор като твоя.
Инквизиторът решава да изненада. Той е доволен, приятелката е над луната, майка й е леко притеснена. Връщането е лесно. Веднъж в Патая, Инквизиторът вече копнее за мълчанието на Исаан. Но решете да се насладите на топлата вода под душа за известно време. Мрежите против комари на прозорците. Греди без плъхове. И безбройните ресторанти и барове – там не е открил нито един. И започва да чертае строителните планове.
– Повторно публикувано съобщение –
Инквизиторът не знае откъде идва думата Boezewoesj, но твърди, че това е фламандска дума, чието значение дори описва доста точно. Фламандците не биха намерили тази дума за странна, предполага той.
Имам съмнения относно това. Търсенето на думата в Гугъл дава само около десет попадения и на всички страници, на които се озовавам след щракване, срещам и самия Инквизитор.
Следователно думата със сигурност не се използва редовно от (част от) група от населението.
Изглежда по-скоро, че думата е възникнала в съзнанието на самия инквизитор или може би думата е измислена и използвана в най-близкия му семеен кръг, но никога не е разпространила някакво значение.
Предполагам, че това е разваляне на храст-храст, което означава „храст“. Не просто храст, а много храст. Буш очевидно идва от английски и означава гора. Използването на думата два пъти последователно, освен функцията й да указва преобладаващата степен на храст, може да е било мотивирано и от факта, че в някои по-слабо развити езици множественото число се обозначава просто чрез повтаряне на дума. Това често се смята за „примитивно“, което означава, че буш-буш има и пейоративен аспект, т.е. това е дума с отрицателна конотация.
Мисля, че изкривяването на думите, които идват от английски, е по-често срещано във Фландрия, отколкото в Холандия. Предполагам, че фламандците - вече въвлечени в езикова битка - придават значение на наличието на "истинска" фламандска дума, вместо да приемат английски, от което врагът може да заключи, че езикът е твърде слаб, за да го преодолее. От друга страна, бихте очаквали, че фламандците предпочитат да казват „ботуши“, а не „bottinekes“, което е много френско.
Както и да е, ние имаме друга дума, благодарение на нашия почтен майстор еретик!
С това той всъщност има предвид „Brousse“, но в някои региони все още има отклонения от това в местните диалекти.
Веднага разбирам какво има предвид Инквизиторът под „Boezewoesj“. Всъщност не мисля, че това е странна дума.
http://vlaamswoordenboek.be/definities/term/brousse
За нас ботушите са кости. Следователно гумените ботуши са „кокали katchoewe“.
Между другото, костите имат много значения...
Bottine са доста здрави обувки с високо затваряне. Например, като това, което носят войниците или планински обувки.
http://vlaamswoordenboek.be/definities/term/bottine
Псевдонимът „de Bottinekes“ е екипът за специална помощ на полицията в Антверпен. Наречени наистина на Bottines, които носят като част от работната си униформа.
Корупцията на „brousse“ ми харесва.
Почти бих казал: можете да почувствате това на вашите блокове.
Тази дума е известна в района на Рупел, южно от Антверпен. Явно регионален.
Първата мисъл, която имам като обяснение за произхода на думата bosewoesj, е, че това е портманто/разваление на думите храст и пустош.
Тогава си мисля, че може да е и разваляне на дума от африкански език.
Бих искал също да кажа, че смятам, че повторното публикуване на този разказ за първите стъпки към нова фаза от живота на Инквизитора е напълно оправдано.
Съжалявам, Франс, но смятам, че Инквизиторът не може да бъде обвиняван тук. И, може би много по-малко от Холандия, Белгия също има колониално минало, като тогавашното „Белгийско Конго“. Когато говорите с бивши колониалисти, вие наистина ще срещнете и „boozewoesj“.
Освен това възразявам с настоящото ви твърдение, че изкривяването на думите е по-разпространено във Фландрия, отколкото в Холандия. В Холандия „англизирането“ е много по-често срещано; няколко примера?…
Ние се возим на „трамвай“, вие се возите на „трем“, ние ядем „конфитюр“, вие ядете „джем“… ние също не използваме думата „überhaupt“ (от немски)… Има много примери, които показват, че фламандските остатъци много автентично. И освен това, скъпи Франс, „sans rancune“!
Аз съм фламандец, но никъде не съм чувал тази дума. Аз обаче знам няколко диалекта. От къде стигате?
Предвид реакциите, никой няма да повярва на това, но е истина.
Когато видях заглавието на публикацията, като холандец веднага разпознах думата Boezewoesj и веднага разбрах какво означава.
Къде го научих? никаква идея.
Така че дали това е фламандска дума или не, за мен няма значение, така че разбирате ли, холандците и фламандците дори са свързани чрез езика!
Добре описано как изглежда Isan Boezewoesj в първия случай, наистина Boezewoesj.
NicoB
В Антверпен казват Sjakkamakka вместо boezwoesj. Не знаех думата.
Хубаво парче, което показва, че любовта към Isaan е микроб, който Инквизиторът не е пуснал. Ако познавате района и мястото, където живее, не се е променило много през цялото това време. Що се отнася до използването на думите от Инквизитора, очевидно е така, че звуците са допълнителни, така че като белгиец можете да ги поставите и разберете веднага... откъдето и да идват и кой ги е измислил.
Хубаво парче, което показва, че любовта към Isaan е микроб, който Инквизиторът не е пуснал. Ако познавате района и мястото, където живее, не се е променило много през цялото това време. Що се отнася до използването на думите от Инквизитора, очевидно е така, че звуците са допълнителни, така че като белгиец можете да ги поставите и разберете веднага... откъдето и да идват и кой ги е измислил.
Boezewoesj е всеобхватна дума без конкретно значение и всъщност не означава конкретен регион. Обикновен: някъде в село или нещо подобно, може да е малко село или просто някъде във фермата.
Като роден в Брюксел разбирам почти всички диалекти, както белгийски (дори, според нас, обратният, лимбургски), така и холандски (също фризийски, който е снабден със субтитри в BVN).
При нас казват (на разбираем за всички език)
И ако не го РАЗБИРАТЕ, ПРОСТО ГО СЕДНЕТЕ!
Езикът на жестовете също е препоръчителен език за всички.
Бона.
Мисля, че съм срещал думата и преди в книгите на Джеф Гиъртс. Книгите му със сигурност си заслужават, ако се интересувате от тогавашното Белгийско Конго. Като млад съм ги ял.