Фондация House of Mercy: Деца навсякъде

През 2008 г. за първи път посетих трите дома за деца на фондация „Дом на милосърдието”. Микробусът спрял в Лом сак до бетонната площадка. Гледката спираше дъха. Почти сто гъмжащи и крещящи деца, тайландски гледачи, австралийски (доброволни) строителни работници и целият персонал на това място ни посрещнаха. 

И просто стоях там до микробуса. Несъмнено с отворена уста. Деца навсякъде, всички ниски, всички кръгли глави, всички тъмни очи, всички еднакви прически, всички еднакъв цвят на косата и всички плоски носове. Много впечатляващо.

Изведнъж малко момче, може би на шест или седем години, ме хвана за ръката и ме поведе. От другата страна на площадката. Имаше нисък плет. Зад живия плет имаше тясна бетонна пътека между живия плет и тогавашната трапезария. Той ме дръпна зад живия плет и ми направи знак да седна на пода, което не ми хареса много. Все пак се оттегляш от надзор и с толкова малко дете… Не ми хареса. Така че седнете на половината път в прохода към детската площадка.

В ръката си държеше тесте карти. Картички, които бях виждал при братовчедите си. Някакъв вид покемон карти. Той искаше да играем игра с него. Той обясни нещата на най-добрия си тайландски. Разбира се, не го разбрах, защото тайландският, холандският и английският се сблъскват доста.

Бях доста отчаян, докато изведнъж до мен не се появи момиче. Една глава по-висок от момчето. Тя също седна на пода и грабна картите от мен и децата започнаха да играят. Опитах се да обърна внимание, доколкото можах, очаквайки, че ще трябва да играя тази игра по-често през следващата седмица.

Момчето хвърляше карта, момичето карта, понякога те хвърляха няколко карти, от време на време карта на противника беше обърната с карта за хвърляне. Доколкото разбрах, те постоянно си изневеряваха. Но аз не знам правилата. Изведнъж всичко свърши. Момчето грабна всички карти и изчезна като заек.

Момичето ме хвана за ръката и ме заведе до една от пейките, където седяха другите доброволци и останаха близо до мен. От време на време се обляга на мен. Трябваше да танцувам с шест момичета с еднакъв размер на музиката на тайландска певческа група K3.

На следващата вечер тя отново ме посети. Тя сплете гирлянд от цветя за мен (който веднага се разпадна, но alla). Попитах името й: Джам и тя беше на 8 години и живееше в Бан Меата от половин година.

През 2009 г. станах един от нейните спонсори. Тя посещава двуезичното училище в съседство с дома за деца в 9 клас. Джем сега е на 15, почти 16 години и можеше да говори доста английски, ако се осмели. Тази година й зададох въпросите, които горяха на устните ми след онази игра: Играла ли си за мен? Бях ли залогът в твоята игра на карти? Разбира се, не получих отговор. Но понякога си мисля....

Аделберт Хеселинг

Изпратено съобщение

27 блогъри вече са написали история за любимото си място в Тайланд. Те идват в брошура, която благотворителната фондация Thailandblog прави в подкрепа на сираци в Лом Сак. Вие също имате ли такова място? Вземете писалката или фотоапарата си и се присъединете към забавлението. Прочетете всичко за нашия нов проект тук.