И тогава дойде един слон...

Преди век, когато Тайланд все още беше 75 процента покрит с гори, страната имаше повече от XNUMX XNUMX слона.

Урбанизацията, пътищата и железопътните линии, земеделските земи, голф игрищата, промишлените зони, ваканционните паркове значително са намалили местообитанието на слоновете. Преди десет години все още имаше две хиляди, поне диви слонове, а сега броят им се оценява на три хиляди плюс четири хиляди опитомени джъмбо.

Този успех, защото можем да го наречем така, се дължи на създаването на национални паркове - първият Khao Yai през 1962 г. -, забраната за дърводобив през 1989 г. (въпреки че незаконната сеч все още се случва, но в много по-малък мащаб) и оборудване на Департамента за национални паркове, опазване на дивата природа и растенията през 1992 г. Сега има двеста защитени зони в цялата страна.

Разбира се, площта, която рейнджърите трябва да покрият, е огромна, бюджетите са ограничени, ловът на бракониери не е безрисков, а законодателството е остаряло. Но слонът се е облагодетелствал въпреки злоупотребата му като уличен просяк и туристическа атракция в лагерите за слонове.

Междувременно най-голямата заплаха за дивия слон остава ловът на слонова кост и малки слонове, които се продават на черния пазар. Националният парк Kaeng Krachan в югозападната част на страната страда от кланета от известно време поради липса на контрол и правоприлагане. Следователно броят на слоновете е намалял, но те също може да са мигрирали към националния парк Куи Бури по на юг. Ситуацията там не е много по-добра, защото през последните 5-10 години броят на слоновете е намалял със 100 процента.

Друга опасност надвисва в резервата Khao Ang Rue Nai в източен Тайланд. Там живеят около 170 слона. Пътят през парка е разширен и снабден с нова пътна настилка, което позволява по-бързо движение. През май 2002 г. [?] във вечерната тъмнина пикап се сблъсква с 5-годишно слонче. Животното не оцеля; нито шофьорът. Слонът не е първата жертва на пътя, нито последната. В крайна сметка властите решиха да затворят пътя от 21 до 5 сутринта и оттогава броят на катастрофите намаля драстично.

Има още повече заплахи: изграждането на плантации от ананас, захарна тръстика и маниока. Там, където са живели слоновете, идват селата. Селяните очакват слоновете да се разтворят в гората, което, разбира се, не се случва. Освен това джъмбосите харесват вкусните закуски, които селяните отглеждат.

Вече имаше конфликти. Селяните тровят дупките на слоновете, поставят пръчки с шипове, застрелват ги или ги убиват с ток. Понякога има жертви сред селяните.

И накрая, едно светло място: уличните слонове са забранени в Банкок, но аз самият съм ги виждал в Рангсит, който е точно извън Банкок. Някога слоновете са били незаменими при воденето на войни. Те са национален символ на гордост и радост, според Л. Брус Кекуле Bangkok Post. Би ли го направила?

Снимка: Туристи се изправят лице в лице с мъжки слон в Националния парк Khao Yai.

(Източник: Bangkok Post, 31 юли 2013 г.)