Икономическата общност на АСЕАН, която трябва да влезе в сила на 31 декември 2015 г., е по-далеч от всякога. Тази мечта се сблъсква със суровата реалност. Въпросът е колко сериозни са страните-участнички в постигането на обща цел, пише Нитхи Кавеевиччай в Азиатски фокус закрепване на Bangkok Post.
Много икономисти, учени и дипломати от години се съмняват дали толкова разнообразна група от десет държави е готова да формира икономически съюз.
Наистина разнообразни, тъй като брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е 43.929 715 щатски долара в Сингапур, една от най-богатите страни в света, и 1 щатски долара в Мианмар, една от най-бедните страни. Съотношението между най-високия и най-ниския БВП е 61:1 в АСЕАН срещу 8:XNUMX в Европейския съюз.
Основните пречки по пътя към AEC са несъответствието между политическите амбиции, липсата на възможности и често липсата на политическа воля в някои държави-членки, анализира скорошен доклад на CIMB Asean Research Institute (CARI).
„Политическият акцент върху вътрешнорегионалната търговия не съответства на икономическата реалност“, казва Йорн Дош, главният автор на доклада на CARI. Ако погледнем сегашната практика, прави впечатление, че от 2003 г. търговията в рамките на АСЕАН почти не се е увеличила, а от 1998 г. само с 4,4 процента. Той остава на около 25 процента от общия обем на търговия в АСЕАН.
Показателно е, че съществуващите разпоредби за свободна търговия в АСЕАН почти не се използват и 46 процента от компаниите, анкетирани от CARI, казват, че нямат планове да го правят в бъдеще. Това е тревожно, защото 99 процента от потока стоки между шестте големи икономики на АСЕАН е безмитен. Освен това конкуренцията възпрепятства свободната търговия. Много държави в региона произвеждат едни и същи продукти, така че по дефиниция не се интересуват от отварянето на границите.
Големите компании гледат САЩ, ЕС и Китай
Но има и още: около 95 до 98 процента от всички компании на пазара на АСЕАН са малки и средни компании. Повечето нямат голям интерес и възможност да разперят крилата си отвъд границите. Големите фирми в региона пък са насочени навън. Те се съсредоточават и се конкурират помежду си за достъп до САЩ, ЕС и Китай.
Няма ли светли петна? Да, вътрешнорегионалните инвестиции се увеличиха през последните години. Очевидно страните от АСЕАН обичат да инвестират в съседните си страни.
Заключението на Йорн Дош: „Предвид сегашното състояние на нещата и съпротивата, която съществува между страните-членки на национално ниво, е малко вероятно всички цели да бъдат постигнати. AEC 2015 е процес, а не крайна точка.“
(Източник: Asia Focus, Bangkok Post, 15 юли 2013 г.)
обикновен пример: моят зет търговец на дребно купува и продава duriam покупка около 30bth/kg на тайландско-камбоджанската граница и продажби в BKK на 80bth kg (внимание, все пак трябва да приспаднете транспорт + настаняване + рязане и опаковане) неговия клиентите/познатите вече започват да се оплакват, ЗАЩОТО с предстоящата свободна пазарна икономика на АСЕАН, цената ще трябва да падне (китайски/неразположение по-евтино)
Опитвам се да му обясня 1992 12 страни ЕС сега 2013 27 държави но баницата не е станала по-голяма и така кой ще се грижи за бедния Сингапур като нас в ЕС!