Дневникът на Мери (част 5)

Мария Берг (71) сбъдна едно желание: тя се премести в Тайланд и не съжалява. По-ранните дневници бяха публикувани на 28 ноември, 29 декември, 23 януари и 20 февруари. Част 5 днес.

Мария е поканена да преподава ръкоделие, но кога ще стане това?

Уговорката е за преподаване на ръкоделие в четвъртък от 15 до 16 часа. Забранено ми е да идвам с колело, много е горещо по това време на деня, хората си мислят, взимат ме с кола. Първият четвъртък, когато стане 15:30, ще се обадя. По телефона се обаждам на жената, която ме помоли за уроците. Съжалявам, че напълно забравихме, следващата седмица тогава?

Отново е четвъртък и.... в 16 часа телефонът звъни, извинете, извинете, едно от децата падна от люлката, трябваше да отидем в болница. Тогава до следващата седмица? С различна история всеки четвъртък, сега сме 6 седмици напред. О, все още ме искат в училището, казват те, но кога ще стане, това е въпросът. Въпросът е дали все още го искам.

Четирима души, които говорят английски за един ден

Няма слънце цял ден, в 15:00 решавам да пазарувам, първо да платя сметката си за осветление в 7-Eleven. Казват ми нещо, което не разбирам и изведнъж до мен стои дама, която ми обяснява на английски какво е намерението.

Отивам до супермаркета, изведнъж започва да вали, почти нищо не виждам и съм подгизнал. Продължавам да карам така или иначе, наистина ми трябват някои неща. Точно преди супермаркета спря да вали и от тогава не е валяло. Наистина не приличам на удавена котка, за моя изненада никой не я поглежда. Моят велосипед има голяма кошница отпред, хранителните стоки се побират в нея с лекота.

След няколко минути шофиране двойка спира до мен. Тя ме пита на английски дали съм от Америка. Спираме отстрани на пътя, те се представят и ни казват, че живеят в Америка от 30 години. Наскоро са се преселили в това село и никога не са виждали чужденец тук.

Обяснявам откъде идвам и те наистина знаят, че е в Европа. До нас спира кола, от която изскача млада жена и също на английски ме пита дали имам проблеми. Оказва се, че е приятелка на снаха ми. Хубаво е, че някой е толкова загрижен за мен и вече четирима души, които говорят английски в един ден.

На посещение за рожден ден в Сурин

Снаха ми идва от селце извън Сурин, 26 семейства живеят в дървени къщи на кокили. Въпреки че не се прави много за рождените дни, ние идваме за рождения ден на бабата на снаха ми.

Много жени се занимават с тъкането на най-красивите копринени платове, които се носят и от всички жени като пола (саронг) в самия град. Това, което самите те не носят, се продава.

Вечер ядем навън. Зад нас кравите си почиват от търсенето на храна през деня. В далечината се чуват жаби и щурци, от време на време кучешки лай. В 20:00 всички светлини угасват, време е за лягане за всички. Връщаме се в Сурин, там имаме хотелска стая; спането на постелка е малко интензивно на стари години.

Не се развеждаш

Баба живее в селце близо до Сурин, а дядо живее със сина ми и снаха ми тук на село от години. Не се развежда според баба и дядо, но понеже непрекъснато се карали, се решило така.

Баба и дядо били на гости на внучката си и отново се скарали. Дядо реши, че ще се върне в махала край Сурин. Взема се голяма кърпа, слага се всичко в нея, завързва се възел и дядо тръгва по пътя си. Да, не с кола, не, дядо отиде пеша.

Синът ми се прибра от работа вечерта и попита: къде е дядо? След като чул цялата история, той тръгнал с колата да търси дядо. Разбира се, след известно време дядо вървеше по магистралата на път за вкъщи. Синът ми бавно яздеше до него и го попита дали не е по-разумно да хапнем нещо заедно, преди да продължим. Дядо щеше да го послуша. След като се нахрани, донякъде се успокои, той се върна в къщата на сина ми. Оттогава живеят отделно.

Лъки, домашното куче; Берта, кучето на открито и Куибус, кученцето

Домашното куче се нарича Лъки от моите внуци, а външното куче на шега, защото е бяло с кафяво-червени петна Берта, като много червено-бели крави в Холандия. На моравата пред къщата ми има каменна маса с няколко пейки около нея, сега има шест кученца, едното още по-сладко от другото, с горда майка Берта, кучето на открито.

Съседите вече бяха грабнали единия, аз се зарадвах, да, но не и го върнаха с останалите. След седмица три кученца вече бяха взети от хора. Другите три харесват моята градина и лежат в сянката на банановите дървета. Не ме гонят. За моя изненада домашното куче Лъки смята, че всичко е наред.

Отново са взети две кученца и Мо вече има само 1 дете. Мъжки, напълно бял с кафяви уши. Всяка сутрин в XNUMX:XNUMX има силен хленч и драскане по вратата ми. То иска да яде. Когато се обадя на Kwibus, той изтича. Лъки домашното куче си мисли, че е уникално, има много игра.

Смятах изобщо да спра да водя животни, но вече имам три кучета. Тъкмо ще сложа табела в градината, на която пише: пълни сме, написано от две страни, едната страна за всичко и всеки, който минава, а другата страна за мен. Може би помага.