Дневникът на Мери (част 21)

Банкок

Към Банкок с плетеницата. Снаха ми беше купила обувки на децата при едно предишно посещение в този град, без те да са били там. Хубави обувки, да, но нищо не беше правилния размер. Да, кой ще си купи обувки без въпросния човек да е с тях? С успех и на четиримата купих нови обувки.

За съжаление си забравих фотоапарата. Иначе можех да направя хубави снимки. Спящи мъже в голям търговски център, където бяхме. Мъж се отпусна на стола с отметната назад глава и широко отворена уста. Малко встрани на една пейка мъж спеше по гръб. Едната му ръка висеше на пода, устата също беше отворена. Внуците ми много се смяха на това, аз също.

В азиатската книжарница намерих три красиви книги. Змии на Тайланд, Отровни змии на света en Влечуги от Тайланд. И трите книги с красиви снимки и добро описание, удоволствие е да се разгледат.

Когато влязохме в залата, за да излезем отново, зад щанда на магазин за хапчета видяхме голям билборд с много бяла тайландка, която държеше хапче. Ако пиеш това хапче всеки ден, ставаш бял като нея. Стоиш там с красивите си кафяви внуци и го гледаш. Това беше най-красивата снимка. За щастие те разбират, че никога не трябва да започвате да приемате тези хапчета.

Разлика в дъжда

Когато вали в Холандия, казвам: Хей, пак вали. Когато тук започне да вали, го усещам, преди да го видя или чуя. Тук казвам: Ха, прекрасно, пак вали.

Освен преди малко повече от седмица. 10 часа сутринта, без тъмно небе, за да мога да отида до супермаркета с колело. След около 1 км започна да вали и то не много. След като карах още 4 км през дъжда, пристигнах в супермаркета капещ. Все още капеща, трябваше да отида до тоалетната. След това съблечете мокрите си дрехи и ги облечете отново.

Dripping направих покупките си и изкарах 5-те километра до вкъщи отново под проливния дъжд. В Тайланд никога не ми е студено, но когато се прибрах в къщата ми беше студено. Съобщенията са разтоварени. Прекарах остатъка от деня по пижама. И… цял ден не е валяло.

Hangout

В Холандия имате свърталища за млади хора. Градината ми се превръща в свърталището на кварталните котки. Каква голяма изненада: майката котка се завръща! Просто е много по-срамежлива от преди, което е жалко, но все още е жива. За съжаление тя не може да ми разкаже своето приключение.

Трите малки, които вече не са толкова малки, все още се държат по същия начин. Единият котарак иска да бъде гален, другият котарак и сестра му още ми духат.

Тогава на гости идва сив с бяла лента. Този е много гальовен и сладък към малките. След това малко по-малък сив, този е много срамежлив. След това голямата преса, от съседите зад мен. Тъмнокафяво само с едно око и едно бяло на червени петна, което винаги търси битка с всички останали котки. И всичко това яде.

Ленти за стан

В училище всички деца са под магията на ленти за стан. Не знаете какви са те? Това са цветни ластици, с които можете да оплетете гривни и да направите много други неща. Някой дори е направил рокля от него.

В откритата столова на училището всички се занимават с това след обяд. Разменят се и кройки. Моите внуци също прекарват часове на него. Какво изобретение! И всички деца го харесват.

Отскоро в училището има учител по плуване, който идва да дава уроци по плуване всяка седмица. След това децата отиват на територията на университета, където има красив плувен басейн. Още малко и всички ще плуват като най-добрите.

De Vijver

Езерце в градината, това изглеждаше като нещо. Бях виждал един в градината на познати; И аз исках такъв. Не е твърде голямо, достатъчно място за водно растение и гупи, които сега плуват в твърде малък резервоар.

Снаха ми намери езерцето на изхода на растенията покрай магистралата. Тя дойде да ме накара да го погледна. Да, това беше: красиво синьо отвътре и рамка от черупка в горната част. Езерото беше толкова тежко, че не можете да го вдигнете с четирима мъже. Значи това не беше езерце. След това излязохме да хапнем и след това се прибрахме.

Две култури

Снаха ми идва от много малко село близо до Сурин. Дядо й плащаше обучението й в Банкок. Така тя живя там години наред. Трябва да е била навреме по време на следването си. Сега не е останало много от него.

Израснал съм в Амстердам. Пристигането навреме беше нормално и спазването на уговорени срещи беше нещо, за което дори не трябваше да говорите. Снаха ми многократно си уговаря среща с мен и понякога закъснява „само“ с половин час. Но тя успява и да закъснее с часове.

По същия начин вчера щяхме да обядваме. В 13:00 тя щеше да дойде. Тогава вече се съобразявам, че ще стане 13:30. Обадете се в 14:00ч. Телефонът не беше вдигнат. И накрая, плетеница е там в 15:00.

Има усмивки съжалявам обади се и отиваме на обяд. Децата са си играли във водата през цялото това време и всъщност са твърде уморени, за да ядат. Вече не съм гладна, а снаха ми казва с усмивка, че е много гладна. Не мога да свикна с това, но ми е трудно да й се сърдя.

Романтика

Над 70 и все пак внимание от мъж! Изглежда възможно. В супермаркета вече няколко пъти бях виждала нетайландец, който не спираше да ме гледа. Някой на моята възраст или малко по-възрастен, едрокос с бяла коса и сини очи и хубаво лице. На третия път той се приближи до мен и ме попита на английски дали искам да пия с него в ресторанта на супермаркета.

Хубаво, едно питие никога не свършва. Студен чай с лимон, любимата ми напитка. Имахме хубав разговор за всичко и всичко. За мой ужас изведнъж видях, че сме там повече от два часа. Искам ли да вечерям с него някой път? Изглеждаше забавно, разменихме телефонни номера, виж какво предстои.

Мери Бърг

Дневникът на Мария (част 20) се появи на 28 юли 2014 г.

Изпратено съобщение

„Екзотичен, странен и загадъчен Тайланд“: това е името на книгата, която stg Thailandblog Charity издава тази година. 43 блогъри написаха история за страната на усмивките специално за книгата. Приходите ще отидат за все още неуточнена благотворителна организация в полза на деца и бежанци. Книгата ще излезе през септември. (Снимка Карла Добрата)