Khun Chang Khun Phaen, най-известната легенда на Тайланд – част 1

Най-известният тайландски епос е за трагичния любовен триъгълник между Khun Chang, Khun Phaen и красивата Wanthong. Историята вероятно датира от 17-ти век^de век и първоначално е бил устен разказ, пълен с драма, трагедия, секс, приключения и свръхестественото.

С течение на времето той непрекъснато се променя и разширява и остава популярен и забавен епос, разказван от странстващи разказвачи и трубадури. Именно в сиамския двор в края на деветнадесети век историята е записана за първи път писмено. Това доведе до стандартизирана, дезинфекцирана версия на тази известна история. Крис Бейкър и Пашук Фонгпайчит преведоха и адаптираха тази история за англоезична публика и публикуваха „The Tale of Khung Chang, Khun Phaen“.

Това дебело английско издание всъщност е задължително четиво за всеки, който се интересува от тайландска литература. За да запозная холандския читател с този епос, съставих съкратена версия на историята. Гледайте на това като на вид въведение в сюжета. По необходимост са пропуснати всякакви сцени и детайли, понякога правя бързи скокове в сюжета. Основно се фокусирам върху взаимоотношенията и диалозите на главните герои. За да оцените наистина историята, за да й се насладите наистина, силно препоръчвам да прочетете самата книга. Това е налично в обширно издание, пълно с чертежи и бележки под линия, наред с други неща. Те дават допълнителна интерпретация на историята и фона. Тези, които предпочитат да четат само историята сама по себе си, са добре със съкратеното „съкратено“ издание на тази класика.

• The Tale of Khun Chang Khun Phaen: Големият народен епос на Сиам за любовта и войната, преведен и редактиран от Крис Бейкър и Пасук Фонгпайчит, Silkworm Books, ISBN: 9786162150524.
• The Tale of Khun Chang Khun Phaen Съкратена версия, ISBN: 9786162150845.

Основните герои:

Ядрото на историята се върти около следните герои:

• Khun Chang (ขุนช้าง, khǒen Cháang): Богат човек, но грозен и зъл човек.
• Phlai Kaeo (พลายแก้ว, Phlaai Khêw), по-късно Khun Phaen (ขุนแผน, khǒen Phěn): героят, но и истински женкар.
• Phim Philalai (พิมพิลาไลย, Phim Phí-laa-lij), по-късно Wanthong (วันทอง, Wan-thong): могъщата и красива жена, по която и двамата мъже се влюбват до уши.

Забележка: 'khun' (ขุน, khǒen) се отнася до най-ниския ранг в старата сиамска система от официални титли. Да не се бърка с добре познатия „кхун“ (คุณ, khoen), което означава просто господин/госпожо.

Phlai Kaeo в манастира

Това е историята на Phlai Kaeo, Khun Chang¹ и справедливия Phim в кралство Ayuttaya. Чанг идва от богато семейство, но има нещастието да бъде изключително грозно дете. Той е до голяма степен плешив от раждането си и това е повод за злорадство и тормоз за другите деца в селото. Phlai Kaeo и Phim бяха единствените в Suphan, които играеха с Chang. Понякога те се караха, например когато тримата играеха баща и майка и Каео удряше гаджето си Чанг по плешивата му глава.

Няколко години по-късно Phlai Kaeo загуби баща си и трябваше да напусне село Suphan с майка си. Пътищата на тримата не се пресичат отново, докато Каео не навършва петнадесет години. Той влезе в храма като послушник, надявайки се да последва стъпките на своя покоен баща, могъщ и учен воин. Абатът го взел под крилото си като чирак и така послушникът Каео се научил да изпълнява магически мантри и гадания.

След месеци престой в храма наближаваше фестивалът Сонгкран. В специалния ден Фим, облечена в най-добрия си ден, дойде да направи дарение на монасите от храма. Мърморейки на колене, тя случайно забеляза послушника Каео с крайчеца на окото си. От момента, в който очите им се срещнаха, сърцето й пламна. Но тя знаеше, че като жена не й е позволено да изразява чувствата си по никакъв начин. Това би довело само до неодобрителни клюки и злословия. Не само младият Фим, но и новакът Каео беше обзет от силно увлечение.

Phlai Kaeo среща Phim в поле с памук

Рано сутринта, по време на кръга на милостинята, послушникът посети къщата на Фим и разговаря със Сайтонг², осиновената сестра на Фим. „Елате в памуковите полета утре следобед, тогава Фим и ние, слугите, ще бъдем там“, каза Сайтонг. Послушникът Каео се усмихна и отговори: "Ако памуковите полета успеят, ще те наградя." Следобеда на срещата послушникът избяга с цивилни дрехи под мишница. Той говори с монах Ми: „Тръгвам сега, позволете ми да сваля навика си и да вляза отново, когато се върна“. Монах Ми се съгласи: „Добре, но донесете със себе си бетел и тютюн, когато се върнете“. В страхотно настроение на радост Каео отиде до памуковите полета. Там намери Фим сам зад памуков храст и мило изрази любовта си. Фим обаче му се скара: „Посетете майка ми и поискайте ръката ми, ако тя се съгласи, ще се радвам да ви направя мой съпруг. Но начинът, по който преследваш влюбената си тук, ме ужасява. Хората ще клюкарстват, ако ни видят двамата заедно така. Ела и поискай ръката ми по правилния начин. Твърде много бързаш, сякаш си толкова гладен, че дори ядеш суров ориз. Новачката Каео не можа да се сдържи и се опита да издърпа дрехите на Фим, но тя го хвана здраво и го отблъсна: „Жалко, че не слушаш. Да правиш любов с мен открито в полето не е нищо друго освен приказки. Не можеш да ме обичаш така, следвай правилния път и тогава няма да имам нищо против. Не давам просто тялото си. Знаеш какво е подходящо, прибирай се вкъщи, Каео”. Той я целуна нежно и се възхити на лицето й. „Ти си толкова красива. Кожата ви е красиво лека и мека. Очите ти блестят. Моля, позволи ми да ти се насладя малко, скъпа моя. Обещавам ви това, тази вечер ще ви посетя”.

Вечерта Фим лежеше буден с часове и въздишаше „О, Каео, зеницата на окото ми, забрави ли ме вече? Сърдиш ли ми се и затова ме оставяш на мира? Късно е, не си тук и сърцето ми се чувства толкова празно." Докато Фим лежеше и размишляваше, тя заспа. Беше късно през нощта, когато Kaeo най-накрая пристигна в къщата на Phim. Той използва мантри, за да приспи жителите и да разхлаби ключалките на вратите. Качи се вътре и се насочи право към стаята на Фим. Той я целуна, докато тя спеше, и пръстите му се плъзнаха по твърдите й кръгли гърди: „Събуди се, скъпа моя“. Първоначално Фим реагира раздразнено, но я прегърна и й каза ласкави думи. После я бутна върху възглавницата и притисна лицето си към нейното. — прошепна й той. Облаци се събраха в небето, високо горе, докато ръбът им се напълни с дъжд, вятърът се раздвижи. Когато заваля първият дъжд, нямаше как да го спре. Фим беше влюбен до уши и затова лежаха заедно в леглото. Тя го прегърна с копнеж. И на двамата не им се спеше. На разсъмване той се обърна към нея: „О, скъпа моя Фим, за съжаление трябва да тръгвам, но тази вечер определено ще се върна“.

Khun Chang иска ръката на Phim

Сега нека поговорим за Khun Chang. Беше луд по Фим. Ден след ден тя беше в мислите му. Той говори на майка си за своето увлечение: „Майко, скъпа, Фим ме моли да се оженя за нея, ние сме влюбени един в друг от дълго време“. Майка не повярва: „Ти си като лъжлив ученик. Фим е очарователен като луната, ти си като костенурка в тревата, пожелала звездното небе. Наистина ли мислиш, че можеш да я имаш моя син? Имаш много пари, защо не ги използваш, за да си намериш хубаво момиче? Фим не те иска. Когато бяхте деца, ви подиграваха за плешивата ви глава. Езикът й е непоносим, ​​не мога да го понасям”. Кхун Чанг отговори: „Когато сме съпруг и съпруга, любовта и страхът ще видят, че тя не смее да говори с мен по този начин.“ Той се просна в краката на майка си и постави крака й върху плешивата си глава, след което избухна в сълзи. „Какво мислиш с такава без коса глава? Не виждам как някой ще се съгласи с теб. Фим е красива като прекрасен Кинари³, какво биха казали съседите, ако се чифтоса с грозно прасе като теб? Махни се с тези твои крокодилски сълзи”.

Прост

Khun Chang си тръгна и посети майката на Phim. Той се просна в краката й и каза: „Извинете ме, госпожо, но съм отчаян. Аз съм много богат и не знам къде мога безопасно да го съхранявам, ограбват ме наляво и надясно. Търся допълнителен чифт очи, който да бди над богатството ми. Всеки ден мисля за Фим. Ако си съгласен, ще помоля родителите ми да говорят с теб. Ще даря добитък, оризища, пари, дрехи и други”. Фим и Сайтонг тайно слушаха от съседна стая. — Как смее! Тя отвори прозореца и се престори, че вика слуга: „Та-Фон! какво правиш сега Ела тук, зла космата плешиво! Наистина не обръщаш внимание на желанията ми, нали?" Кхун Чанг чу това и се почувства унизен. Той бързо се измъкна.

Фим се почувства обезсърчен. След първата им нощ заедно тя не беше чувала Phlai Kaeo от дни. Тя изпрати Сайтонг да погледне. Saithong тайно се качи в дървената колиба Kuti, където послушникът Kaeo беше отседнал. Каео флиртуващо й каза, че жадува за интимност, но че абатът го е карал да учи и да работи усилено от дни, така че няма шанс да посети Фим. Но наистина щеше да даде всичко от себе си!

Phlai Kaeo влиза в стаята на Saithong

Връщайки се от посещение в къщата на Фим, Кхун Чанг беше разстроен дни наред. Едва можеше да яде и да спи. Той преряза възела: „Може да съм грозен като нощта, но с моето богатство майката на Фим определено ще се съгласи на брак“. Той облече най-добрите си дрехи, облече се в златни бижута и накара редица слуги да го последват до къщата на Фим. Той получи топло посрещане, „Какво ви води тук, говорете свободно, сякаш сте у дома си“. „Кхун Чанг се възползва от момента и даде да се разбере, че иска да направи Фим своя съпруга. Майка слушаше с широка усмивка и харесваше богат зет. „Фим, Фим, къде си? Елате и поздравете нашия гост”. Но Фим не искаше да чуе за това и отново се престори, че се скара на един слуга: „Вместо като куче си роден, върви по дяволите! Кой те иска сега? Махай се, манго облизано мутра! Мислиш само за себе си”.

Майка беше бясна и хукна след Фим: „Ти с мръсната си уста, не можеш да направиш това!“. Тя наби Фим добре, докато гърбът на Фим почервеня от кръв, а лицето й се превърна в водопад от сълзи. Плачейки, Фим избяга. Тя и Сайтонг избягаха от къщата и се отправиха към храма. Виждайки послушницата Каео отново се усмихна на лицето й: „О, Каео, ти каза всички хубави думи досега, ще поискаш ръката ми, но аз все още чакам. И сега Кхун Чанг поиска ръката ми със съгласието на майка ми. Аз се съпротивлявах, но тя беше безмилостна и ме нападна с пръчка. Какво ще кажете за това? Признай си или ще те напсувам!" Послушницата Каео видя тъмните облаци и се опита да я утеши. „Този ​​проклет Кхун Чанг създава какви ли не проблеми, скъпа моя. Майка ми обаче не иска да се откажа от навика си и да замина, ние сме бедни и нямаме начален капитал. Сърцето ми ти принадлежи, но не знам какво да правя. Фим изстреля в отговор „Защо си толкова бавен? Защо не можете да получите пари? Не ме ли обичаш наистина понякога? О моята карма! Защо и аз съм се родила жена?! Паднах по красивите ти думи и сега се страхувам, че ще ме изпуснеш като тухла. Ела в къщата ми тази вечер и ще ти дам достатъчно пари. И тогава трябва да се свърши с тези твои мили думи. Излез и ме виж тази вечер, чуваш ли ме? Без повече забавяне.“ Като каза това, тя стана и избяга със Сайтонг.

Същата нощ Фим чака своя Phlai Kaeo, но до полунощ няма следа от него. Сайтонг излезе да види дали е някъде наблизо. Тя скоро го намери и вдигна халата си, за да може той да се вмъкне незабелязан при нея. Скрит под дрехите й, той се престори, че случайно докосва гърдите й. Когато тя не отговори, той го сграбчи с пълната си ръка. Сайтонг го отблъсна и сопна: „Хей, как смееш! Това е гърда Phlai Kaeo, това, което правиш, не е чисто! Там е нейната стая. Не искам да ме гледат така." С гневен вид Сайтонг се отдръпна.

Phlai Kaeo не губи секунди и бързо влезе в стаята на Phim. Той едва се сдържа и нежно я погали. Той я целуна наляво и надясно и я прегърна силно. Сърцата им бият пламенно. Възникна страст, настъпи хаос. В океана вятърът движи вълните и удря брега. След това се отдръпнете и отново се разбийте на брега. Отново и отново. В тесния канал влязъл кораб. Въздухът се разтърси, дъждът заваля. Капитанът изгубил контрол и корабът му се срутил на кея.

След любовта двамата лежат ръка за ръка. „Да погледна ли хороскопа ти, скъпа моя?“ „Роден съм в годината на плъха, тази година съм на шестнадесет и току-що разцъфнах“. „Около две години по-млад от мен, моят Фим. А Сайтонг? Коя година е тя?" Тя е от годината на коня, двайсет и две, ако всичко е наред. Но защо питаш? Влюбен ли си в нея и искаш ли също да се ожениш за нея?“ „О, Фим, какво казваш винаги за тези странни неща. Сериозно, не ме дразни." С тези думи той я прегърна и скоро тя заспа. Виждайки, че Фим е заспал дълбоко, мислите му се отклониха към Сайтонг: „Тя още не е толкова стара и е добре. Гърдите й са невероятно стегнати. И аз ще я посетя, дори и да не иска, няма да посмее да изкрещи, защото ме пусна тук”. Той се промъкна в стаята на Сайтонг и й издуха мантра, докато пръстите му се плъзгаха по тялото й, за да я възбуди. Saithong отвори очи и видя Phlai Kaeo. Сърцето й копнееше за интимност. „Ти си добър човек Каео, но това е много неуместно. Скоро Фим ще ни хване! Махай се оттук". Phlai Kaeo се приближи и с усмивка изрече друга мантра, за да събуди нейната похот. „Съжали Сайтонг. Ако не си добър, скоро ще се обеся, просто изчакай и ще видиш”. „Наистина ли си толкова луд, че да се самоубиеш? Не е лесно да се родиш мъж!" „Ти си точно като Фим, но малко по-възрастен. Вие със сигурност имате повече опит и умения. И с тези думи той я целуна и притисна тялото й към себе си „не се съпротивлявай“. Сайтонг отговори: „Можеш да останеш, но внимавай с мен. Притеснявам се, че ще се играеш на любовник с мен и след като се свържеш с мен, просто ще ме захвърлиш настрана. Но ако наистина ме обичаш, можеш да правиш с мен каквото искаш. Той се приближи. Паднаха дъждовни капки. Блесна светкавица, загърмя, вятърът зави. Правенето на любов с Фим беше плаване като по спокойно езеро, но със Сайтонг сякаш беше ударен от силна буря. Скоро корабът потъва на дъното⁴.

Фим отвори очи, но нямаше и следа от нейния Phlai Kaeo. „Къде отиде любовта ми? Може би Saithong знае. Пристигайки в спалнята на Сайтонг, Фим чу двамата да говорят помежду си. Когато вече не можеше да издържи, тя рязко отвори вратата. Saithong скочи от леглото, „Kaeo ме принуди! Не можех да го спра. Не те ритнах, за да не те забъркам в неприятности“. С хаплив сарказъм Фим каза: „Тссс, благодаря ти, че имаш толкова невероятно добро сърце. Ти си толкова мил и внимателен. Прав като обръч. Страхотни сте, наистина. Ние сме тези, които грешим...”. След това се обърна към Phlai Kaeo. „Мислите ли, че това е добра идея?! Тя е по-голяма от теб и се грижи за мен от дете. Но не ви пука за това. Взимаш това, което можеш да получиш. нелепо. Ти си като изнервена малка маймуна. Добре, че влязох сега, иначе пак щеше да я нанижеш на копието си.

„О, Фим, не е това, което изглежда. Обичам те, но се притеснявам, че майка ти няма да се съгласи, когато ти поискам ръката сутрин. Страхувам се, че ще те предаде на този грозен. Като дъщеря не можеш да откажеш това. Ще се потопите в мизерия”. Фим отвори един сандък и му подаде чанта, съдържаща пет златни монети. — Ето, вземи това от мен, жена ти. Phlai Kaeo взе парите и прошепна в ухото й: „Трябва да тръгвам сега, слънцето вече изгрява, грижи се за себе си, ще се върна след седем дни, за да поискам ръката ти от майка ти“. И с това излезе през прозореца.

Следва продължение…

¹ Phlai Kaeo известен още като „смел мъжки слон“, Чанг известен още като „слон“.

² Saithong, (สายทอง, sǎai-thong) или „златна нишка“. Сайтонг е осиновено дете и връзката й с Фим е нещо средно между доведена сестра и слуга.

³ Kinnari или Kinnaree, (กินรี, kin-ná-rie), митични същества с горна част на тялото на човек и долна част на тяло на птица. Предимно небесно красиви млади жени.

⁴ След като мъж и жена споделят легло, те се считат за женени. С този акт Saithong става съпруга и наложница на Phlai Kaeo.