Дълга криволичеща река намери пътя си през красиво парче гора с дървета. Навсякъде островчета с буйна растителност. Там живеели два крокодила, майка и син. — Гладна съм, наистина съм гладна — каза майката Крокодил. "Имайте апетит за сърце, за маймунско сърце." — Да, маймунско сърце. И аз наистина искам това сега. „Хубава вечеря с пресни маймунски сърца. Това би било хубаво! Но аз не виждам никакви маймуни, каза Майката Крокодил отново.
Боинк! Кокосов орех падна от близкото дърво. Една маймуна се покатери на това дърво! „Майко“, прошепна синът, „виждам маймуна на това дърво. „Хубава маймуна на онова дърво там с прекрасно сърце.“ — Но как да го хванем? — Имам идея.
„Господин Маймуна! Г-н Маймуна! — извика синът на крокодила от реката. „Здравейте, г-н Крокодил. Какво правиш тук?' - попита маймуната, която се покатери по-високо на дървото. „Просто плувам наоколо. Ние, крокодилите, обичаме да плуваме. Вчера стигнах до онзи остров в средата на потока и, знаете ли, там са най-големите, най-зрелите и най-сладките банани в страната. Хубави големи жълти банани. Ние, крокодилите, не ядем банани. Вие, маймуни, обичате ли банани?
„О, харесвам банани. Предпочитам този. Но как да стигна до този остров? Не мога да плувам.' — Това не е проблем. Ела да седнеш на гърба ми и ще те заведа там. Нямам какво да правя днес, просто плувам наоколо. Да отидем на този бананов остров.
'Това е много мило от ваша страна. Харесва ми да ходя там. Маймуната се спусна и скочи на гърба на крокодила. — Дръж се здраво — каза крокодилът. Той бавно плуваше към този остров. - Това ми харесва - каза маймуната.
Крокодилът получава хубав апетит...
Но крокодилът изведнъж се гмурна под водата. Маймуната се държеше добре, но вече не можеше да диша и да плува. Тогава крокодилът се появи отново с кашляща и задъхана маймуна на гърба си.
„Г-н Крокодил, защо се скрихте? Не мога да плувам, нали? „Защото, г-н Маймуна, ще изям вашето вкусно сърце. Маймунските сърца са любимата ни храна. Те са вкусни!' „Искаш ли да изядеш сърцето ми? Само да го бях казал. Сърцето ми все още е в кокосовото дърво.
— Значи сърцето ти не е с теб? — Не, защото не искам да се намокри. Сърцето ми е в безопасност там. Ако искаш сърцето ми, отведи ме обратно на брега и аз ще ти го взема. Така крокодилът доплува обратно до брега. Маймуната скочи от него и се покатери на дървото. „Аха, да, сърцето ми е тук. Точно където го оставих. Качете се, г-н Крокодил, моето вкусно маймунско сърце е тук за вас. Изкачи.'
„Г-н Маймуна, знаете, че крокодилите не могат да се катерят, нали?“ „О, да, забравих! Но аз ще разреша този проблем. Ще вържа въже около предните ти крака и ще те издигнем заедно. 'Глоба! Да, това е добре.'
Маймуната скочи долу и завърза въже около предните крака на крокодила. — Готов ли си, г-н Крокодил? — Да. Да тръгваме. Гладен съм за маймунско сърце. Заедно с всичките му приятели маймуни те дърпаха и дърпаха въжето, докато крокодилът не увисна на половината дърво. „Напред, маймуни, още по-нататък. Не мога да стигна до сърцето така. Издърпайте ме нагоре!'
Но маймуните не направиха нищо и седнаха на един клон, смеейки се на крокодила. — Не, г-н Крокодил, няма да ви дърпаме повече. Просто се дръж. Крокодилът погледна нагоре и видя върха на дървото. И когато погледна надолу, видя земята и маймуни, които му се смееха.
„Искам да сляза! Пусни ме сега!“ „Ще те разочароваме само ако обещаеш да не ядеш повече сърца от нас.“ „Но аз обичам да ям маймунски сърца!“ 'ДОБРЕ. Няма проблем. Просто оставаш тук, носейки се на това въже. Седмици, месеци, не ни интересува.“
— Не, не, изчакайте малко, моля. Е, тогава обещавам никога повече да не ям маймунски сърца. — Долу! И маймуните изведнъж пуснаха въжето. Крокодилът падна на дъното с тупване. Гмурна се във водата и заплува колкото може по-бързо към майка си. — Къде са сърцата? тя попита. „Майко, не харесвам маймунски сърца. Просто направете миши опашки или жабешки бутчета...“
Източник: Лаоски народни приказки (1995). Превод и редакция Erik Kuijpers.
Харесвам истории като тази, Ерик. Те са много подобни на европейските басни с морално послание.
Какво казва Тина. Трябваше да мисля и за тайландските истории, които четох. Например „лъвът и мишката” или „дърварят и горската фея”. Превод:
-
Горската фея и дърваря
(буквално:เทพารักษ์, Thee-phaa-rák, дух-пазител)
Имало едно време един дървар, който отишъл в гората да цепи дърва за продан. Когато се наведе да отсече едно дърво на ръба на дълбоко течение, брадвата се изплъзна от ръката му и падна във водата. Затова той се гмурна във водата и дълго търси брадвата. Но докато търсеше, не можа да намери брадвата си. Там той седеше тъжен под едно дърво, "Не знам какво да правя по-нататък"
Появила се горската фея, господарката на гората и попитала стареца: „Каква е причината да седиш до водата толкова тъжен?“. Старецът каза: „Изпуснах единствената си брадва във водата. Колкото и да търся, не мога да го намеря. А без брадва не мога да нацепя дърва, за да ги продам и така да се издържам”. Горската фея му казала: „Не се тревожи, аз ще ти намеря тази брадва“. След това тя се гмурна във водата и излезе със златна брадва, „това вашата брадва ли е?“ тя попита.
Дърварят видял, че не е неговата брадва и казал „не“. Тогава горската фея отново се гмурнала във водата и вдигнала сребърна брадва: „Това е, нали?“. Дървосекачът каза: "Не." Тогава горската фея се появи с желязната брадва. Дърварят позна брадвата си и каза: "Това е моята брадва!" Горската фея видяла, че човекът казва истината и затова казала: „Ти си честен и почтен, затова ти давам и златната и сребърната брадва“. И с тези думи горската фея изчезна обратно в гората.
-
Източник: текст на тайландски и английски op http://www.sealang.net/lab/justread –> Феята и дърварят