Оптичната илюзия като форма на изкуство в Корат
Всеки път, когато (доброволно) работим във фондация „Дом на милосърдието“, отделяме време и за себе си. Обикновено продължаваме над три седмици. Две седмици за работа и след това по-малко от седмица за разглеждане на забележителности в Тайланд. Може ли всички преживявания да потънат и поне да се приберем малко отпочинали. Тази година с Хени се установихме в Накхон Рачасима или Корат.
Решихме да превърнем последния ден от празника в ден на музеите. Бяхме видели брошура на бюрото на хотела за някаква художествена изложба: Изкуствата на Корат. Имаше го и на нашата карта. Тъй като никога не сме имали карта с songtheaw редове, винаги трябва да питаме коя songtheaw да имаме. Ние не говорим тайландски и затова сме зависими от английския на адресата.
Дамата на автогарата беше много полезна. Тя ни паркира на стол в зоната за чакане и след около десетина минути ни закара до песента. Тръгна веднага и на първия изход вече тръгна в грешна посока според нашата карта. нa няколкостотин метра излязохме, любезно благодарихме и платихме на шофьора и спряхме произволна песен.
Драйверът на това ни постави на правилната песен. Всеки завой и завой, следвайки нашата карта, идвахме в правилната посока. Но …. изведнъж се обърна и пое по друга улица, отиде да зареди някъде и се загубихме. Попита шофьора, но той не можа да разчете карта.
Започнахме да вървим произволно, но скоро това ни стигна. И така звъннахме някъде. Обясни и показа какво искаме на картата и папката. Жената ни разбра и ни каза как да ходим на тенглиш, но това не го разбрахме. Но тя имаше решение: тя се обади на съпруга си, който водеше колата и ни закара до музея: надолу по улицата, завийте наляво и след няколкостотин метра бяхме на целта. Много благодарихме на него и съпругата му, разбира се.
Когато пристигнахме в музея, бяхме посрещнати с голямо уважение. Платихме и бяхме помолени да си събуем обувките и вместо това ни дадоха платнени чехли. В храм също трябва да си събуеш обувките, така че не ни се стори много странно. Но ние още не бяхме получили чехли в нито един храм.
Бяхме поканени да посетим музея с махване на ръка. Всички те са стаи със стенописи. Понякога продължаваха на пода: оттам обувките и чехлите бяха свалени. Близо до всяка картина имаше знак на земята. Наблизо висеше снимка как можете да заснемете картината на филм.
В картината винаги липсваха един или повече хора. Намерението беше един от посетителите да застане в картината, а другият да се снима от маркировката. Недовършената картина беше добре осветена, така че можеше (и трябваше) да се работи без светкавица. Фантастично.
Бяхме единствените посетители и си прекарахме страхотно, снимайки се за няколко часа. Картините са направени от тайландски художници.
Изпратено от Аделберт Хеселинг