Романът „Четиримата крале“ от MR Kukrit Pramoj, кратка рецензия

„Четиримата крале“ от Кукрит Прамой е може би най-известният роман в Тайланд. Почти всеки е чувал за това, мнозина са чели книгата или са гледали красивата филмова поредица за живота на Мей Флои.

---

Роман „Четиримата крале“ от Кукрит Прамой

Тази книга на Кукрит Прамой ме очарова по много начини, дори след като я прочетох няколко пъти. Това е добре написана история с много хумор и понякога малко сарказъм, с герои от обикновения живот и от благородството и хора с добри и лоши характери и дела. Но всеки е описан със симпатия и разбиране.

Също така ме научи повече за първите петдесет години на двадесети век, които бяха толкова важни за по-късното социално и политическо развитие в Тайланд. Кукрит описва промените в тайландското общество по онова време чрез приключенията на главната героиня Мей Флои, нейните роднини и особено четирите й деца, които следват различен път, път, толкова различен от това, което диктува древната тайландска култура.

Основната тема на книгата е напрежението между тази древна тайландска култура, към която Мей Флои упорито се придържа, и многото промени, които идват по пътя й. Кукрит успява да опише всички конфликти на тези личности и ситуации по увлекателен начин, въпреки че е ясно къде се крие собственото му предпочитание: роялистична, йерархична социална структура, където не е зле да се откажеш от част от личната си свобода за повече хармония.

Кукрит набляга на неизбежните факти от живота: раждане, болест, старост и смърт. Но той също така описва радостите от живота: брак и деца, учене и работа, излизане и наслаждаване на живота.

Кукрит увлекателно преплита исторически факти с лична съдба по начин, който наподобява този на Толстой Война и мир напомням. Това ни учи много за промените през това време.

М. Р. Кукрит Прамой (1911-1995) е многостранен човек. Той е автор на много романи и книги за културата и историята на Тайланд. Държавник и министър-председател на Тайланд 1975-6. Журналист и ентусиазиран практикуващ класическия танц кхон (โขน, khǒon).

През 1950 г. основава ежедневника Siam Rath, в който пише статии, често критични. Тази история също се появява в епизоди, преди да бъде публикувана като книга през 1953 г.

Неговата титла MR, Momrachawong, показва неговото кралско потекло: той е бил правнук на крал Рама II. Той беше убеден роялист. Добре известно негово изявление беше: รู้ที่สูงรู้ที่ต่ำ  róe: thîe sǒe:ng róe: thîe tàm, „познава високото и знае ниското“.

Английският превод на книгата му има 600 страници, за щастие той е значително съкратен в тайландското издание.

Историята на живота на Мей Флои

„Четиримата крале“ описва живота на Мае Флои по време на управлението на четирима крале, Рама V (Чулалонгкорн) до Рама VIII (Ананда Махидол), приблизително от 1898 г. до 9 юни 1946 г.

Нейното детство

Майката на Флои е една миа нои, наложница на благороден мъж Чао Кун. Тя все повече преживява ролята си като унизителна и решава да напусне съпруга си, когато Флои е на седем години.

"Лодката плаваше нагоре по река Чао Прая, когато майката на Флои й каза: „Слушай внимателно, Флои. Когато дойде време да си вземете съпруг, уверете се, че той е един с едно сърце. Стой далеч от големите любовници, които притежават много жени или ще страдаш като майка си.  След кратка пауза тя добави:И никога не трябва да ставаш наложница на мъж, mia noi. Никога! Чуваш ли ме?'  Флои почти не слуша, тя обръща внимание само на завладяващия живот по реката и храмовете.

След това те отплават към Големия дворец, където крал Чулалонгкорн живее като единствен мъж със стоте си наложници и много деца. Флои играе роля там като бъдеща придворна дама и помощник. Много робини също населяват двореца.

Когато влиза в двореца, Phloi случайно стъпва на прага на портата на двореца, което може да разгневи духовете, които трябва да защитават двореца. Първо всички я гледат укорително, но после й прощават и дори се смеят.

Майката на Флои отваря магазин за юфка другаде, омъжва се и умира малко след това при раждане.

Рама V (Чулалонгкорн) – DMstudio House / Shutterstock.com

Флои има приятен живот в двореца. Тя се сприятелява с Чой, откровен и забавен герой, който често се подиграва на знатните личности в двореца и техните специални навици и думи, което й носи много мъмреня, както и усмивка. От време на време Флои посещава семейния дом с известно отвращение от поведението на най-големия си полубрат Чит и униженията, които трябва да търпи от ръцете на по-голямата си полусестра Ън, която непрекъснато й напомня, че тя е само дъщеря на мия нас.

Чит е пристрастен към опиума, свободно достъпен по това време. Той се заразява с венерическа болест от проститутка, наричана по онова време „женска болест“.

Любов и брак

Чой има брат Нуенг. Флои, на шестнадесет години, и Нуенг се влюбват един в друг, признават любовта си не с думи, а с жестове и погледи и си обещават да се чакат един друг. Нуенг заминава като войник за Након Саван. След известно време сестра Чой получава писмо от Нуенг, в което той пише, че е срещнал друга жена в своята самота и ще се ожени за нея. Тя е бременна във втория месец. Чой споделя писмото с Флои. Чой е много ядосан, но Флои казва след първия шок:

„Не се ядосвай, Чой. Много благородно от негова страна. И не е срамно да се омъжиш за продавач на ориз и къри. Има достатъчно страдание в този свят и ние не трябва да допринасяме за това.

Не след дълго Флои получава предложение за брак чрез баща си от знатния и богат (баща му е бил бирник) мъж на име Прийм, без изобщо да го е срещала. Тя го приема и те се женят. Когато Флои и Прем са сами заедно за първи път в първата си брачна нощ, Прем казва на много нервната Флои:

— Седни, Флои. Кажете ми, посещавали ли сте някога храма „Отпечатъкът на Буда“ в Сарабури?“

Състоянието на нейните деца

След известно време Флои открива, че съпругът й Прем вече има син от предишна връзка, когото осиновява без проблем и обича като свой син. Това е включено. След това тя има още двама сина, Ан и От и, нейното горещо желание, накрая дъщеря, Прафай.

От дете иска да бъде войник и отива във Военната академия. По настояване на баща Прем Ан и От пътуват до Европа, където Ан отива да учи в Париж, а От в Лондон. Дъщерята Прафаи се хвърля в нощния живот на Банкок за ужас на майка си, която обаче я оставя да си върши пътя.

Ан се завръща в Тайланд с нови идеи, а също и с една французойка, Мейм Люсил, която прегръща и целува майка Флои по двете бузи за голямо неудобство. Все пак Флои се научава да цени снаха си. Въпреки че Люсил прави всичко възможно да се слее с тайландската общност и така научава езика, тя все пак се връща в родната си страна след няколко години. По-късно Мей Флои открива, че синът Ан вече има връзка с жена от „нисш произход“ и заедно имат две деца.

Ан се срамува от това, но Флои настоява всички те да живеят в общността на нейното семейство.

Kukrit Pramoj – walterericsy / Shutterstock.com

Политика

Ан започва работа като важен служител и се включва в групата, която подготвя сиамската революция от 9 юни 1932 г., където абсолютната монархия се превръща в конституционна. Флои е шокирана да разбере, че синът й е замесен. За Флои кралските особи са и ще продължат да заемат централно място в нейното сърце.

Ан не харесва по-големия си брат, войника Он. Той го нарича „plus royaliste que le roi“.

Phloi се запознава с нова концепция: kaanmeuang, политика и тя не е доволна от това. Нейният син роялист Он се бие по време на въстанието в Боровадей (1933) срещу новото правителство. Правителството печели и Он е осъден на смърт, но след няколко помилвания най-накрая е освободен и приема монашество. Он и Ан, от двата края на политическия спектър, се помиряват. Ан, който се занимава интензивно с политика, отбелязва:

„В Сиам има много квалифицирани и добри хора. Системата, меценатството е проблемът“.

През цялото време От прави компания на майка си по любезния си начин. Много разговори са за разликите между Европа и Тайланд.

От казва: „Същността на учтивото поведение е една и съща навсякъде по света, майко. Ти ме научи на това."

Едва след много настояване, особено от страна на по-големия си и активен брат Ан, който нарича От свободен товар, той намира работа на юг. Там се разболява от хронична малария, от която умира.

Съпругът й Прем

Когато Прем остарява малко, се разгръща следващият разговор между него и Флои.

Флои: „Ако има нещо, което би искал да имаш, Кхун Прем, или нещо, което би искал да правиш, всичко, което ти доставя удоволствие и те прави щастлив, просто го направи, нямам нищо против. Наистина го мисля. Всичко, което искате да направите..."

Прем: „Какво имаш предвид, Мей Флои?“

„Е, ако искаш някой да се грижи за теб…“

— О, така си и помислих. Искаш да кажеш наложница, mia noi?

Прем се смее и отхвърля предложението, това би съкратило живота му… казва той.

Културни промени

По това време, точно преди войната, министър-председателят Фибун провъзгласява новите културни мандати. Дъвченето на бетел е забранено, мъжете и жените трябва да носят шапки, жените носят западни поли, а мъжете са задължени да целуват жените си, когато отиват на работа.

Чой е тази, която по своя забавен начин заобикаля и осмива културните заповеди. Тя купува бетел частно от пазара, носи панталон под полата си и разхожда кучето си с хубава шапка на главата. Велосипедът е представен в Тайланд и по-богатите хора го възприемат като хоби.

Майка Флои има предвид съпруг за дъщеря си Прафай, млад благородник. Но за ужас на цялото семейство, тя избира богатия китайски бизнесмен Sewi, който е във война с японците. След сватбата Sewi носи булката си Praphai в къщата им по европейски начин.

Сестрата на Флои, Чеуи, шепне в ухото на съпруга си: „Защо не ме занесе в къщата, когато се преместихме заедно?“ Съпругът й отговаря с усмивка: „Защото не знаех този обичай! Ако искаш, ще те занеса нагоре по стълбите тази вечер за забавление на нашите приятели и съседи!“

Неизбежното несъвършенство и непостоянство на целия живот

Съпругът на Флои Прем умира след падане от кон. Флои е неутешима и се разболява.

Избухва Втората световна война. Съюзниците няколко пъти бомбардираха общността на Флои, нейното семейство и слугите. Флои отива да живее в къщата на баща си.

През септември 1945 г. крал Ананда се завръща в Тайланд за кратко време и обезумели Флои и Чой го виждат да минава покрай Рачадамноен. Флои се чувства по-добре.

В неделя, 9 юни 1946 г., бедствието връхлита: крал Ананда е мъртъв в двореца след огнестрелна рана в челото (последният факт не се споменава в книгата). Флои е изключително тъжна: „Защо Ананда трябваше да умре? Защо синът ми От умря?“ Тя си мисли: „Малко разбирам… Уморена съм… Живяла съм под четирима царе. Дълго време… достатъчно дълго.“

В късния следобед на тази неделя, 9 юни, докато водата в Khlong Bang Luang течеше бавно, сърцето на Phloi спря и мимолетните й радости и скърби в този живот приключиха. 

Кукрит Прамой, Four Reigns, Silkworm Books, 1981

สี่ ดิน โดย หม่อมราชวงค์ คึก ฤทธิ์ ปราโมช ปรา โมช ปราโมช

Създаване на сапуна „Four Reigns“ (две минути): https://www.youtube.com/watch?v=pr7P-N5Nic0

С английски субтитри, първите 8 епизода за Мей Флои като дете и юноша

1/ 1-2-3-4 (приблизително 9 минути всеки път)

2/1-2-3-4

Всички 41 епизода на тайландски