Принц Нарисара Нувативонгсе, министър, генерал, адмирал, академик и популяризатор на изящните изкуства
Narisara Nuwattiwongse (снимка: Wikipedia)
Принцове… Не можете да го пропуснете в богатата и на моменти бурна история на Тайланд. Не всички от тях се оказаха пословичните приказни принцове на също толкова пословичните бели слонове, но някои от тях успяха да оставят своя отпечатък върху нацията.
Вземете например принц Нарисара Нувативонгсе. Той е роден в Банкок на 28 април 1863 г. в семейството на крал Монгкут и Фанарай, принцеса Чае Сириуонд, една от съпругите на монарха. В рамките на династическия ранг той беше на 62 годиниe син на краля и следователно не е реален, като например полубрат му Чулалонгкорн, предопределен за велики дела. Младият принц обаче се оказва умно момче и благодарение на своите западни учители получава широко научно образование. Особено изкуството, в най-широкия смисъл на думата, го увлича още в много млада възраст и не му е чужд талант на чертожник и художник.
Може би поради този широк интерес на 17-годишна възраст той е натоварен с надзора на основната реставрация на Wat Phra Kaew, храма на Изумрудения Буда, главния храм в Големия дворец. Поръчка, която той изпълни с ентусиазъм, защото след като свърши тази работа, той официално беше назначен за директор на не съвсем маловажната дирекция "Благоустройство и устройство на територията" на МВР. Щяха да последват много големи поръчки. През 1899 г., например, той начертава плановете за внушителния и много красив Wat Benchamabophit Dusitvanaram, който е известен също като Мраморния храм заради често използвания италиански мрамор. Този храм, в който по-късно е погребан прахът на крал Чулалонгкорн, почитан и до днес, е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство от 2005 г. Той също така играе решаваща роля в градоустройството. През 1891 г. например той е отговорен за изграждането на Yaowarat Road и седем други улици в квартал Sampheng.
Уат Бенчамабофит
Принц Нарисара Нувативонгсе беше многостранен в най-широкия смисъл на думата. В допълнение към гореспоменатите работни места той е заемал и други ръководни длъжности. Например от 1892 до 1894 г. той е бил министър на финансите и е бил тясно ангажиран в административните и фискални реформи, които неговият полубрат Чулаланонгкорн бързо прилага в усилията си да модернизира Сиам. През 1894 г. той напуска Министерството на финансите, за да стане военен министър. Той е не само генерал от пехотата, но и адмирал и от 1898 г. комбинира тези две функции с тази на командир на сиамския флот. И тук той трябваше да модернизира нещата, защото сиамските военноморски сили претърпяха сериозна загуба на репутация по време на така наречения инцидент в Пакнам в кратката френско-сиамска война от 1893 г., в която френски военни кораби не само блокираха Чао Прая, но също така, без твърде много проблеми е нарушил сиамската морска отбрана. Сякаш това не беше достатъчно, той беше и началник-щаб на тайландските въоръжени сили от 1894 до 1899 г., което го направи най-високопоставеният войник в кралството...
Въпреки целия дрънкащ оръжие и теглене на саби, изкуството и културата бяха и останаха неговата голяма страст. Основната му грижа беше създаването на „Национално сиамско изкуство“, което трябваше да служи като средство да даде на съвременния Сиам собствена културна идентичност. Задача, която не беше синекура, защото дотогава Сиам беше по-скоро мозайка от полуавтономни и често феодално организирани кралства и държави, които бяха половинчато контролирани от централната власт… „Културата на единството“, предвидена от принца, не беше само предназначен да разграничи Сиам от – съседните страни, колонизирани от западните суперсили – но също така да формира цимента, който държеше нацията заедно. Следователно той изигра ключова роля в тази история, включително като назначен от правителството съветник по изкуствата на прочутия Кралски институт на Тайланд. Той не само успява да спаси старите художествени занаяти от забрава, но и силно ги стимулира и работи заедно с предимно италиански художници и архитекти за създаването на чисто нова „концепция за национално изкуство“. Нещо повече, той осъзнава по-добре от всеки друг, че тази концепция стои или пада със стабилното художествено образование и полага допълнителни усилия, за да даде форма и на това. Например, той беше наставник на Phra Phromichit, който основа курса по архитектура в университета Silpakorn. Друго „задържане“ на ръката му са различните лога, които е проектирал за министерствата и отделите в „нов стил“, много от които се използват и днес.
Wat Phra Kaew
Сигурно няма да ви изненада, че принцът е бил и автор и дори е композирал редица музикални произведения... Почти ще започнете да се чудите дали добрият и очевидно всестранно талантлив човек изобщо си е почивал. Всеки, който е смятал, че може да прекара последните си дни в мир и спокойствие, също е вън от неприятностите. След мирния държавен преврат от 24 юни 1932 г. абсолютната монархия е премахната и неговият племенник, крал Праджадипок, е ефективно отстранен. Поради това последният избра да изчезне в Англия, където беше официално лекуван дълго време от лошо състояние на очите. В този бурен период принц Нарисара Нувативонгсе отново излиза на преден план. Той замени своя племенник като регент на кралството между 1932 и 1935 г. След окончателната абдикация на Праджадипок през 1935 г. и избора на 9-годишния Ананда Махидол за нов крал, той отказва молбата да продължи да бъде регент поради напредналата си възраст.
Той почина на 10 март 1947 г. в Банкок след дълъг живот в служба на нацията, която впоследствие беше преименувана на Тайланд.